Когато се е родил, може да се е казвал Петър или Павел, Иван, Георги… Днес носи името Абдуррахман, което е приел заедно с исляма. Виждаме се, въпреки че два часа по-рано отказва срещата. Родителите му не са съгласни да говори за религията, която е приел, защото може да им навреди. Страх ги е, че колегите им ще разберат какъв избор е направил синът им. Появява се на уреченото място с дълга черна брада, три четвърти панталони, черно яке и бели кецове. Подавам му ръка за поздрав, а той не ми отвръща. Вместо това леко ми кимва, слагайки ръка на гърдите си. После ще разбера, че съм била нетактична и жестът му не е бил от неуважение, а точно обратното.
Задавам му поредица от въпроси, на които обещава да отговори "след малко", но всяка следваща негова дума звучи като опит за приобщаването ми към исляма – задължение, което има всеки мюсюлманин.
Абдуррахман е на 22 години. Завършил е езикова гимназия в София с френски и английски. Приема исляма на 17 години, когато е в 11-и клас. Дотогава е възпитан от родителите си като източноправославен християнин.
Кръстен е в църква и по няколко пъти в годината е ходил да пали свещ - нещата, свързани с религията, които е възприел в домашната обстановка. "Родителите гледат да възпитат децата си в това, в което те вярват", казва Абдуррахман. Майка му и баща му не са особено религиозни, но са убедени, че националната принадлежност е обвързана с религията. За тях, ако си роден в България, трябва да бъдеш източноправославен християнин. Религията за родителите му е важна, защото е това, което е запазило българския етнос по време на османското владичество, което, подчертава Абдуррахман, погрешно наричат турско робство.
Повечето му съученици в гимназията са нерелигиозни. Също като него са от източноправославни семейства, но не са практикували тази религия, както според Абдуррахман правят по-голямата част от българите. "Тези, които се определят като източноправославни, не практикуват тази религия – освен културно, или като религия, на която симпатизират, а не която активно изповядват", уточнява той.
На 16 започва да се пита защо съществуваме, кой ни е създал, защо има толкова много религии, коя е истинската. Започва да чете информация в интернет на английски и френски и да сравнява различните религии.
По следите на непромененото божие слово
Първо опознава източното православие, защото това е религията, в която родителите му са го отгледали. "Спомням си, че отидох в източноправославна църква и говорих със свещеника. Не му помня името сега. Помня отговора на въпроса защо източното православие е правилната религия според него, как ще обясни понятието за света Троица в християнството – защо има триединство, когато е монотеистична религия. Отговорът беше да имам вяра", разказва Абдуррахман.
А той има нужда от доказателства. Открива в Библията твърдения, противоречащи според него на логиката. И ако е вдъхновена от Бога, за него тя не е истинското божие слово, защото я има преведена на всички езици, а никой не я чете в оригинал – на иврит или на арамейски. Не разбира и защо има толкова много православни църкви и различни патриарси, а при католиците има само един папа. Отблъсква го и вярването в светци и чудотворни икони. "Кръстът – като символ на мъчения, е символ на изкупление в християнството. Приписването на божественост на Иисус Христос, наричайки го син божи. Понятието за троица, свето тайнство - тези неща противоречаха на логиката, на логическото мислене", казва Абдуррахман. В католицизма пък има статуи, при протестантите – само кръст там, където пасторът изнася проповед.
Затова Абдуррахман продължава нататък в търсенето на непромененото божие слово. Чете за юдеизма, за будизма, за хиндуизма, преди да опознае исляма, но не открива отговорите на въпросите си. А и нито една от тези религии не отговаря на предварителните му критерии за "правилната религия" – да бъде монотеистична, да се базира на факти и да звучи като непромененото божие слово, без човешка намеса. Това открива в исляма. "Ислямът е начин на живот – не просто религия, а обхваща всички аспекти на живота", казва Абдуррахман.
Изрича шахада (свидетелството за вяра) сам пред компютъра си вкъщи три пъти. Това е церемонията по приемане на исляма – засвидетелстването на вяра в Аллах и неговия пророк Мохамед на арабски и на майчин език. Въпреки че е препоръчително да бъде произнесена пред двама свидетели, не е задължително. Става мюсюлманин в началото на 2009 г., когато все още не познава други мюсюлмани. В интернет чете и гледа видео, за да се научи как се отслужва молитва, чете книги, учи се да чете и да пише на арабски – първо сам, а после ходи на уроци.
Отива за пръв път в джамия няколко месеца след приемането на исляма, като дотогава изрича молитвата вкъщи.
"За да бъде валидна шахадата, трябва да е доброволна – няма принуда в религията. Всевишният ни е дал свободна воля", казва Абдуррахман. Той самият приема правото на всеки да си изповядва религията си, но вярва, че има само една истинска религия.
Родителите му не приемат решението му. Притесняват се какво ще кажат хората, извеждат етнически, а не религиозни аргументи. "Ислямът не е турска религия, нито арабска. Тя е универсална. Който иска да заслужи рая, трябва да служи на всевишния Аллах. Естествено за човека е да бъде монотеист. Обясних на родителите си, че не съм се преобърнал към исляма, а съм се завърнал", казва Абдуррахман.
След като приема исляма, приятелите му в училище не са разговаряли с него на тема религия заради стереотипи и предразсъдъци. Срещнал е по-скоро безразличие, отколкото някакви шеги. "Повечето бяха на принципа "това са твоите вярвания, вярвай си", но който не е религиозен, не иска да слуша в какво вярваш и защо. Мислеха повече за дискотеки, алкохол…", казва Абдуррахман. Той не е имал проблеми с отказ от тези удоволствия, когато е приел исляма, защото никога са му били интересни. "Тези неща са забранени в исляма, защото всяко нещо, което носи повече вреда, отколкото полза, е забранено", казва той.
Религията повелява
Абдуррахман се моли по пет пъти на ден. Петъчната молитва в джамията е задължителна за всички мюсюлмани след влизането в пубертета. За жените е препоръчително да се молят от вкъщи, но ако имат желание, могат да отидат в джамията, но на втори етаж или на задни редове, ако са осигурени съответните условия.
Жените трябва да са скромно облечени, да покриват тялото си от богобоязливост. "Всевишният повелява нека вярващите жени да спускат покривалото над тялото си и да пазят целомъдрието си, защото това е най-добре за тях", казва Абдуррахман и добавя, че за вярващите мъже е добре също да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си. Причината жените да се покриват е, че са по-красиви от мъжете и така се предпазват от сексуално влечение. Както мъжете, така и жените трябва да са скромно облечени и дрехите да не подчертават формата на тялото. "Всевишният Аллах проверява хората. На богослужение сме равни, но в семейството мъжът и жената имат различни права и задължения. Мъжът има малко повече права, защото има малко повече задължения", обяснява той.
В исляма мъжът е длъжен да обича съпругата си, да я уважава, да се грижи за семейството, за децата и да й помага. Да работи, да изкарва достатъчно пари, за да издържа семейството. Жената може да работи само ако тя има желание и ако средата, в която работи, не й пречи да практикува религията си и да носи ислямско облекло. Това значи да носят хиджаб – едно или две парчета плат, които покриват косата, ушите, врата, раменете и гърдите, а на другата част от тялото – широки дрехи, които покриват всичко без китките на ръцете и глезените на краката.
"Някои мюсюлманки, които са по-религиозни, избират да покриват и лицето си, което се казва нихаб, а не бурка, както погрешно го нарича (бурката е синя на цвят афганистанска дреха и освен в Афганистан другаде не се среща). Това пак е символ на смирение. Те трябва да си пазят красотата за семейството и да не се стига до ненужно привличане между мъже и жени", казва Абдуррахман.
Абдуррахман няма право да има приятелка и са му забранени всякакви извънбрачни отношения, за да се съблюдава моралът. Ако някои иска да има сексуални взаимоотношения със срещуположния пол, това може да стане след брака. "Семейството е половината от религията в исляма", казва Абдуррахман. Не може да има и платонична връзка с жена, не смята, че може да има приятелство между мъж и жена или какъвто и да е физически контакт. Здрависването също е забранено. "Жената е като диамант, не се пипа така, трябва да се пази", обяснява той.
Мъжете мюсюлмани могат да се оженят за християнки или юдейки, само ако жената е съгласна, децата се възпитават в исляма, а нейното право да ходи на църква или на синагога е гарантирано. Понеже възпитанието на децата в религията на бащата е по-трудно, е препоръчително мъж мюсюлманин да се жени за мюсюлманка, а жена мюсюлманка може да бъде съпруга само за мюсюлманин. Причината е, че мъжът може да забрани на жена си да практикува исляма или да не възпита децата си в тази религия, ако и той не е вярващ. Или да й забрани да бъде вярваща. "Вярващите мъже са за вярващите жени, пише в Благородния коран", казва Абдуррахман.
Свастиката срещу вярата
Въпреки че е етнически българин, е срещал вербална агресия от националисти. Никога обаче не се е стигало до физическо насилие. Случвало му се е в метрото да го наричат терорист или талибанин. Или полицията да провери документите му само заради външния му вид и голямата брада. Според него всичко се дължи на стереотипи и предразсъдъци.
"Има хора, които насаждат омраза, защото искат да извлекат политически дивиденти от това. Създават противопоставяне. Като има икономическа криза, търсят изкупителна жертва. Невежи хора, изпълнени с омраза, правят подобни неща", казва Абдуррахман.
Сред приятелите му преобладават мюсюлмани. Има и католици, и протестанти. "Трябва да има взаимно зачитане – ти имаш право да си изповядваш религията, но трябва да позволиш и на другите, а не да отричаш правото им да я изповядват", казва Абдуррахман.
Предстои му да замине за Саудитска Арабия, за да продължи образованието си. След семестър Френска филология осъзнава, че не това иска да учи. Сега иска да получи ислямско образование и да опознае по-добре религията си - да придобие познание, каквото е задължението и за мъжете, и за жените в исляма. Иска да следва в Ислямския университет в Медина специалност, наречена "Призив и основи на вярата" и да призовава хората към исляма, каквото е задължението на всеки мюсюлманин. Когато завърши, да бъде преводач или нещо, свързано с търговия.
Мечтае да постигне по-добро разбирателство между религиите, да работи за премахването на стереотипите и погрешните представи за исляма, насаждани в продължение на векове. Според него ислямът не трябва да бъде съден заради действията на отделни хора - докато религията е съвършена, хората не сме. "Допускаме грешки", казва Абдуррахман.
http://www.capital.bg/
.jpg)
.jpg)
