Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв

Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.

Естествения яд
Като начало нека се отбележи, че макар и гнева да е естествено състояние на човека, това не означава необходимост от култивация на това чувство.
В хода на своята терапевтическа практика Аз съм работил с хора, които се борят със собствената си злоба, и стигнах до разбирането на разрушителния гняв. «Управление на гнева»- това понятие на обществото, което означава: „Ние искаме от вас да се отървете от тяхната злоба, ние просто искаме да се научат да се справят с нея ». Обикновенно, искренно вярващите хора чувствуват срам след това, след като не овладеят гнева си, защото те прекрасно знаят, че са въвели себе си в недостоен и неподобаващ им образ. Въпреки това, борбата срещу външната проява на неговия гняв не отслабва душевната болка , и не се елиминира вътрешният склад, гняв. И влиянието на прекомерния гняв на сърцето има най-вредни последствия.

Винаги ли трябва да потискаме гнева си? В действителност съществува понятието «справедлив гняв»?Гняв, проявяващ се по заповед на разума, т.е. контролируем, когато се сблъскваме с мерзост , подлост, гняв и ярост по отношение на това , което е достойно за отвращение. Отсътствието на гнева може да премине в равнодушие, когато човек отрича силата на духа, става слаб и мълчи.

Гняв + разочарование = злоба
Първата стъпка към озлоблението – това е печал или разочарование. Затова,ако ние осъзнаем, че не можем да променим нашето духовно и финансово състояние , ние се разочароваме. Установено е, че някои хора се боят от своята тъга. Те се страхуват да плачат от страх, че никога повече няма да се оправят;. докато други се боят, че никой не ще разбере тяхната болка Тъга – това е много уязвимо състояние,от което хората се страхуват, но от друга страна, без това уязвимите, ще сме забравили нашата човешка красота.. . Тъгата събужда в хората желание да се разбират и помагат, и обратно, злобата препятства да бъдат разбрани другите. . Когато един човек крещи на ъгъла на улиците, хората,като видят озлобленност, остават безучастни към него. Печалния, плачещия човек насърчава другите хора да се опитат да разберат причината за неговата тъга. Към болката на опечаления човек се присъединяват всички, расказват в отговор за своите проблеми. По отношение към озлобления остават странични наблюдатели.

За да се освободим от гнева ще ни отнеме време,затова бих следвал препоръчителния хадис на Пророкът (с.а.в):

«Когато се разгневите ,седнете ако стоите прави;ако гнева не ви мине, легнете; ако и това не помогне, вземете абдест ; и направете намаз, ако гнева не мине». То ест: промяна на позицията на тялото, и чрез молитвата, процесът на прехвърляне на стремежа към нашия Създател, ние постепенно ще потушим оглушителния гняв.
Кажете три пъти : «Аузу биЛляхи мин аш-шайтани раджим»
Спомнете си думите на Всевишния в Корана, хадисите на пророка- в които се говори зя гнева, и наградата за търпението,за прошката,за тези които могат сами да си навлекът гнева на Аллах,и ще се сдържите веднага;

Както веднъж един човек от бедуините казал на Омар ибн Хаттаб р.а : « Кълна се в Аллах, ти не съдиш справедливо и даваш на хората малко!»Като чул това, Омар се разгневил така, че това е станало забележимо по лицето му, но един сподвижник му казал:,: «О, повелителю правоверний, нима не сте чувал думите на Всемогъщия Аллах «Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! » (сура «Стената»:199) А този човек е от невежите!» И тогава Омар р.а се успокоил и простил на този бедуин.

http://redjep1.wordpress.com/