Нух (мир нему) / Ной /

http://www.islamforbulgaria.com

Времето между Адам (a.с.) и Нух (а.с.) и как е запoчнало идолопоклонничеството

Абу Умама (р.) предава: „Един мъж каза: „О пратенико на Аллах, Адам пророк ли беше?“ Той отговори: „Да, на него му беше говорено.“ Мъжът попита: „Колко (години) са минали между него и Нух?“ Той отговори: „Десет века (араб. qurun)¹.““²

Табари предава следното сахих предание в историческия си труд и тафсир:

„Абу Дауд предава от Хумам от Кутада от Икрима, че Ибн Аббас (р.) е казал: „Между Адам и Нух, мир над тях, има десет века (араб. qurun), през които се е живяло по законите на Аллах. След това хората се разединили и Аллах изпратил пророци като посланици на доброто и като предупредители...““³

Както в хадиса от пророка (с.a.с.) така и в изказването на Ибн Аббас (р.) се говори за „qurun“ (мн.ч. на „qarn“). По принцип думата „qarn“означава „век“. Може да означава обаче и „поколения от хора“, както в следните изказвания на Аллах:

„И колко поколения погубихме след Нух!.“ [17:17]

и

„И създадохме след тях друго поколение.“ [23:31]

И както и в изказването на пратеника на Аллах (с.а.с.):

خَيْرُ أُمَّتِي الْقَرْنُ الَّذِينَ بُعِثْتُ فِيهِمْ ثُمَّ الَّذِينَ يَلُونَهُمْ

„Най-доброто от нашата общност е поколението (араб. qarn), в което аз бях изпратен, и после това, което идва след него.“⁴


След горе посочените добри поколения или векове се случили неща, които накарали хората да се молят на идоли. Ибн Аббас (р.) обяснява причината за началото на идолопоклонничеството в обяснението на аята от Корана:

„И казваха: „Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!““ [71:23]

Бухари предава, че Ибн Аббас (р.) е казал следното за този аят от Корана:

„На идолите, на които се молел народа на Нух, по-късно се молели арабите (преди Исляма)... Тези имена (Уад, Суаа‘, и т.н.) били имена на добри мъже от народа на Нух. Когато умрели, шейтанът (дяволът) внушил на народа им, да сложат статуи на местата, където те обичали да седят и да ги нарекат с техните имена. И хората го направили (това, което им внушил шейтанът). Тези хора обаче още не се молели на статуите. Чак, когато те починали и друго поколение дошло, което вече не знаело защо статуите са там, чак тогава на статуите са им се кланяли като на идоли.“⁵

В Ал-`Аскалани се пояснява по следния начин изречението „Тези хора още не се молели на статуите. Чак, когато те починали и друго поколение дошло, което не знаело вече, защо статуите са там, чак тогава са им се кланяли като на идоли.“:

„...За пръв път в историята на човечеството хората са се молели на идоли по времето на Нух (а.с.).“

Бухари и Муслим предават, че Умм Салама и Умм Хабиба разказвали на пратеника на Аллах (с.а.с.) за една църква, която са видели в Абесиния и чието име било „Мария“. Те му разказали за красотата на църквата и за иконите в нея. След това той (с.а.с.) казал: „При тези хора е така, че когато умирал един добър мъж от техните, върху гроба му се правил параклис. След това слагали такива картини там. Това са най-лошите създания пред Аллах в съдния ден.“⁶

Поука

- За да бъде правилна една постъпка пред Аллах, тя трябва да отговаря на две условия:

1. Трябва да бъде направена искрено за Аллах, т.е. човек трябва да има добро намерение (араб. „ния“);

2. Трябва да е в рамките на Шарията, т.е. да е позволена.

- Правилният начин на действие пред Аллах е от особено важно значение, когато сме пример за другите. Иначе носим част от греха на тези, които ни подражават и правят нещо лошо, което ние правим. Пратеникът на Аллах (с.a.с.) е казал:

لَا تُقْتَلُ نَفْسٌ ظُلْمًا إِلَّا كَانَ عَلَى ابْنِ آدَمَ الْأَوَّلِ كِفْلٌ مِنْ دَمِهَا وَذَلِكَ لِأَنَّهُ أَوَّلُ مَنْ سَنَّ الْقَتْلَ

„Винаги, когато един човек бъде убит несправедливо, първият син на Адам (т.е. Каин) носи част от греха за пролятата кръв, понеже той е бил първият, който е въвел (несправедливото) убиване.“⁷

- Особено в днешно време може да се види, че някои мюсюлмански групи се концентрират върху една определена задача на Исляма, като например политика, възпитанието и др. Привържениците на тези групи обаче често остават с представата, че Ислямът  се състои само от тази задача. И така често се получават големи различия с групи, които са се специализирали върху други задачи. Затова е важно винаги да обръщаме внимание, как другите приемат това, което правим. Ако човек например се е специализирал върху поканата на немюсюлманите към Исляма, то той трябва да поясни, че други изпълняват също толкова важни задължения като например работата за богоугоден политически ред в мюсюлманските държави или пък защитатаването на собствената страна и религия чрез военен джихад, като например в момента в Палестина и Чечня.

Как Нух (a.с.) е призовавал народа си към Аллах

Когато по земята се разпространявали злото и идолопоклонничеството, Аллах изпратил своя раб и пратеник Нух (а.с.), който приканвал към това да се служи само на Аллах - Единствения, и който призовавал хората да не се молят на никого освен на Аллах. Както и останалите пратеници и пророци на Аллах, той призовавал хората кам чистия монотеизъм.

Аллах казва:

„И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!“ Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!“ [16:36]

и

„И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!“ [43:45]


И така Аллах казва за пратеника Нух (а.с.):

„Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: „О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.““ [7:59]

Аллах споменава, че Нух (а.с.) е призовавал народа си по всякакъв начин:

„Рече: „Господи мой, зовях народа си нощем и денем, но зовът ми само увеличи тяхното бягство. И всякога, щом ги зовях, за да ги опростиш, запушваха с пръсти ушите си и се загръщаха в дрехите си, и упорстваха, и все повече се възгордяваха. После ги зовях открито, после им прогласявах явно и им шепнех тайно. И казвах: „Молете вашия Господ за опрощение - Той е многоопрощаващ, за да ви праща обилен дъжд от небето, и да ви подкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки. Какво ви е, защо не зачитате величието на Аллах? Сътвори ви Той на етапи. Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник. И ви създаде [от пръст] от земята да израснете. После ще ви върне в нея и отново ще ви извади [в Съдния ден]. Аллах стори за вас от земята постеля, за да ходите там по широки пътища.“““ [71:5-20]

Иглежда така сякаш големците от народа му мислели, че са прекалено изискани, за да бъдат със слабите в една общност и че са обещали на Нух да се срещнат с него, ако изгони слабите от обкръжението си. Нух (а.с.) обаче отхвърлил това предложение:

„Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: „Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че сред нас те следват само най-презрените, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.“ Рече: „О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щом й се противите? О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина те ще срещнат своя Господ. Ала виждам, че сте хора невежи. О, народе мой, кой ще ме защити от [наказанието на] Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?““ [11:27-30]

Той ги приканвал с милосърдие и им казвал, че той лично не иска нищо от тях:

„О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах…“ [11:29]

Нух (а.с.) им предал цялото послание. Той ги предупредил също и за Даджал⁸:

Бухари и Муслим предават, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

أَلَا أُحَدِّثُكُمْ حَدِيثًا عَنْ الدَّجَّالِ مَا حَدَّثَ بِهِ نَبِيٌّ قَوْمَهُ إِنَّهُ أَعْوَرُ وَإِنَّهُ يَجِيءُ مَعَهُ بِمِثَالِ الْجَنَّةِ وَالنَّارِ فَالَّتِي يَقُولُ إِنَّهَا الْجَنَّةُ هِيَ النَّارُ وَإِنِّي أُنْذِرُكُمْ كَمَا أَنْذَرَ بِهِ نُوحٌ قَوْمَهُ

„Да ви разкажа ли нещо за Даджал, което никой пророк до сега не е раказвал на народа си? Той е едноок и ще пристигне с две неща, които ще изглеждат като Рая и Огъня. Това, за което казва, че е Рая, всъщност е Ада. Предупреждавам ви за него, както и Нух предупреди народа си за него.“⁹

Нух (а.с.) канил почти хиляда години наред народа си към Аллах:

„И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.“ [29:14]

Но това не помогнало при повечето от тях:

„Рече Нух: „Господи мой, те ми се възпротивиха и последваха онези, чиито имоти и деца само увеличиха тяхната загуба. И лукавстваха те с огромно лукавство. И казваха: „Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!“ И вече заблудиха те мнозина. И надбавяй на угнетителите само заблуда!“ [71:22-24]


Те дори и в отвъдното ще отрекат – ще отрекат дори това, че при тях е идвал пратеник:

Бухари предава, че Абу Саид Ал-Кудри е казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

يُجَاءُ بِنُوحٍ يَوْمَ الْقِيَامَةِ فَيُقَالُ لَهُ هَلْ بَلَّغْتَ فَيَقُولُ نَعَمْ يَا رَبِّ فَتُسْأَلُ أُمَّتُهُ هَلْ بَلَّغَكُمْ فَيَقُولُونَ مَا جَاءَنَا مِنْ نَذِيرٍ فَيَقُولُ مَنْ شُهُودُكَ فَيَقُولُ مُحَمَّدٌ وَأُمَّتُهُ فَيُجَاءُ بِكُمْ فَتَشْهَدُونَ ثُمَّ قَرَأَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: { وَكَذَلِكَ جَعَلْنَاكُمْ أُمَّةً وَسَطًا } قَالَ عَدْلًا { لِتَكُونُوا شُهَدَاءَ عَلَى النَّاسِ وَيَكُونَ الرَّسُولُ عَلَيْكُمْ شَهِيدًا }

„Нух и народът му ще дойдат (в деня на Страшния съд), и тогава Аллах ще каже на  Нух: „Предаде ли посланието?“ Той ще отговори: „Да, Господарю мой.“ Тогава ще попита народа му: „Предаде ли ви той посланието?“ Те ще кажат: „Не, при нас не е идвал никакъв пророк.“ После Той ще каже на Нух: „Кой ти е свидетел?“ Нух ще отговори: „Мухаммед и неговата общност.“ След това ние ще засвидетелстваме, че той е предал посланието.“ И това е значението на изказването на Аллах: „И така ви сторихме общност по средата - за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.“ [2:143]“¹⁰

Поука

- Религията от самото начало не се е променила в същността си – това е ясно, защото истината си остава. Всички Божии пратеници приканвали хората към това,

1. да служат само на Бог;

2. да приемат факта, че има друг свят - Ад и Рай;

3. да бъдат покорни пред Бог и да извършват добрини.

Само някои повели са се променили отчасти, тъй като ситуацията на хората се е променила. Например в началото е било необходимо Адам да жени децата си, защото не е имало други хора. По-късно Аллах забранил братя и сестри да се женят.

Пророкът (с.а.с.) е казал: „Учените са наследниците на пророците.“¹¹ И така следсмъртта на последния пророк Мухаммед (с.a.с.) е задача на учените да продължат да приканват хората към правия път. Всеки един мюсюлманин¹² също е длъжен да се включи в тази задача. Пророкът (с.a.с.) е казал: „Предавайте информация от мен, дори и да е само един аят от Корана...“ Понеже така посланието на Аллах, по времето на Мухаммед и след смъртта му, ще достигне до всички хора, Аллах е повелил на мюсюлманската общност това:

„И нека сред вас има общност, която зове към доброто и повелява правилното, и забранява неправдите! Тези са сполучилите.“ [3:104]

Поканата към Исляма е за Аллах най-доброто дело на мюсюлманина:

„И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: „Аз съм отдаден!““ [41:33]

- За един Да`и<sup>13</sup> не е мярка за успех, дали хората следват неговата покана. Един Да`и е изпълнил задължението си, щом предаде посланието съвестно. Нух (a.с.) е бил един от Ули-л-´азм¹⁴, един от петте най-големи пратеници на Аллах. Въпреки това само една малка част хора последвали посланието му. Някои пророци били последвани дори само от един, двама души или от никого:



Ибн Аббас (р.a.) предава, че пратеникът на Аллах (с.a.с.) е казал:

„Бяха ми показани народите: видях пророците, как имат много малка група от последователи, двама последователи, един или нито един...“¹⁵

Абу Бакр (р.а.), чиято позиция пред Аллах е под тази на пророците, е бил много успешен в дауата (поканата към Исляма). Усман ибн Афан, Абдуррахман Ибн Ауф, Талха Ибн Убаидуллах, Саад Ибн Абу Уакас и Зубейр Ибн Ал 'Ауам последвали поканата на Абу Бакр към Исляма. Всички те били от тези сподвижници на пророка, за които пророкът (с.а.с.) е казал, че ще бъдат в рая.

Най-вече бедните и обикновените хора следват пророците. Бухари предава: „Когато византийският император Хераклиос чул, че Абу Суфиан дошъл от Мекка, искал да чуе новините за пророка (с.a.с.). Хераклиос попитал: „Аристократите ли го следват или слабите?“ Абу Суфиан казал: „Повече слабите.“ Тогава Хераклиос казал: „Това са привържениците на пратениците (на Бог).“¹⁶ Причината за това е, че те нямат пречки, да приемат Исляма (като например служби или постове в обществото, които ги застрашават да приемат Исляма).

- Трябва да каним към Бог чрез мъдрост. Аллах казва:

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.“ [16:125]

- Милосърдието към хората е характерна черта за един да`и.

При дауата - поканата към Аллах - би трябвало да се използват всички възможности и средства. Така Нух (а.с.) се опитвал да приканва народа си към Аллах по всевъзможен начин - ден и нощ.

- Някой, който кани хората към Исляма, не трябва да изисква нищо лично за себе си от тях – като например да очаква да му се правят подаръци. По-скоро трябва да дели това, което има с тях.

Един да`и трябва да е издръжлив и да не се отказва лесно.

Народът на Нух (а.с.) го предизвиква да им донесе наказанието на Аллах.

Аллах казва:

„Казаха: „О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!“ Каза: „Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие сте безсилни. И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да ви посъветвам, ако Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.““ [11:34]

Наказанието на народа му и потопа

След като Нух (a.с.) приканвал почти хиляда години към Исляма и поколение след поколение не следвали поканата му¹⁷ и предавали на потомците си също да не следват поканата на Нух (а.с.), Аллах му разкрил, че никой друг няма да последва посланието му, освен тези, които вече са го направили:

„И бе разкрито на Нух: „Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!““ [11:36]

Тогава Нух направил следната молитва срещу тези от народа му, които отхвърлили истината, защото се страхувал, че те биха могли да отклонят от правия път и малкото мюсюлмани:

„И рече Нух: „Господи мой, не оставяй по земята нито един неверник! Оставиш ли ги, те ще заблудят Твоите раби и ще родят само нечестивци, неблагодарници.““ [71:26-27]

Аллах му повели да построи кораба (ковчега), за да бъдат спасени той и другите мюсюлмани от наказанието Му:

„И направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени.“ [11:37]

Нух (а.с.) построил кораба под закрилата на Аллах. Народът му се присмивал за безсмисленото строене и за съобщението, че ще се издавят:

„И правеше той Кораба, и всякога, щом край него минаваха знатни от неговия народ, подиграваха го.“ [11:38]

Нух (а.с.) им казал:

„Рече: „Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате. И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и ще го сполети постоянно мъчение.““ [11:28-39]

Накрая дошъл часът на унищожението им:

„Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: „Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.“ А вярваха заедно с него само малцина. И рече: „Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.““ [11:40-41]

В сура [54:11-14] Аллах казва:

„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. А него понесохме върху [Кораба от] дъски и гвоздеи, плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан.

Нух (a.с.) и синът му, който се удавил

Аллах казва в Сура Худ:

„И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: „Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!“ Рече [синът]: „Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.“ Рече: „Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.“ И ги разделиха вълните, и бе от удавените. И бе речено: „О, земя, погълни своята вода!“ и „О, небе, престани!“ И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Ковчегът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И бе речено: „Гибел за хората-угнетители!“ И позова Нух своя Господ, и рече: „Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.“ Рече [Аллах]: „О, Нух, той [вече] не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.“ Рече: „Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.“ Речено бе: „О, Нух, слез [от Кораба] с мир от Нас и с благослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общности ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас. Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите.““ [11:42-49]

Ибн Катир казва, че удавилият се син е Йам, братът на Сем, Хам и Яфид. Той бил неверник и правел лоши неща. Според Ибн Катир се казва обаче също така, че той се казвал Кенан.

Поука

- Никой няма полза от това, че е дете на порядъчен човек, ако сам не е порядъчен.

- Този син на Нух е бил Кафир (неверник), който не е последвал баща си по пътя на Исляма, и така бил унищожен заедно с неверниците. Когато дойде часът на смъртта, връзката между роднините се разделя, ако единият роднина е бил мюсюлманин, а другият не.

- Забранено е да се молим на Аллах да прости на някой немюсюлманин, ако този вече е починал като немюсюлманин – дари това да е много близък роднина. На пророкът (с.a.с.) също било забранено да се моли за чичо си Абу Талиб, след като този бил починал като идолопоклонник. Абу Талиб помагал на пророка (с.а.с.), но той самият не станал мюсюлманин.

- Когато един мюсюлманин се е старал да възпита детето си добре и детето въпреки това стане лош човек, този мюсюлманин не е отговорен за това. Нух (а.с.) се оптивал да възпита сина си като добър мюсюлманин, но това не станало. Също както при поканата, така и при възпитанието човек е отговорен за това да изпълни задачата си толкова добре, колкото е възможно. За резултата човек не е отговорен. При поканата е задължение да се предаде посланието на Аллах, а дали другите ще го приемат си е тяхна работа. Същото е и при възпитанието. Човек трябва да се старае и да вземе мерки да възпита детето си в набожност, но не носи отговорност за това, ако детето въпреки това е непокорно. Така било в случая на Нух (а.с.) и преди това в случая на Адам (а.с.) със сина му Каин, който бил първият убиец.

Всичи хора след това произхождат от Нух (а.с.)

След потопа останали само Нух, членове на семейството му и други вярващи. Другите вярващи обаче нямали потомци. Затова всички хора след това спадат към потомците на Нух (а.с.), както Аллах казва:

„И сторихме неговите потомци да просъществуват.“ [37:77]

Характера на Нух (а.с.)

Аллах казва:

„О, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух! Той бе признателен раб.“ [17:3]

Ибн Катир казва: „Предава се, че той благодарил на Аллах за яденето, за пиенето, за дрехите и за всичко.“¹⁸

Ибн Катир казва: „Ясно е, че „винаги признателен“ е някой, който изпълнява всички богослужения – тези, които се изпълняват чрез сърцето (като нпр. искренността към Аллах), тези, които се изричат с езика (като нпр. възхвалата на Аллах) и тези, които се извършват физически - чрез тялото.“

Заветът на Нух към сина му

Абдуллах ибн Амр (р.) предава в един дълъг хадис следното изказване на пратеника на Аллах (с.a.с.):

„Когато пророкът Нух лежал на смъртния си одър, дал на сина си следния завет: „Давам ти един завет: Приканвам те да правиш две неща и ти забранявам две:

Приканвам те към „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“, защото, ако бъдат сложени седемте небеса и седемте земи в една везна и „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“ в другата, то „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“ ще натежи повече…

…

(и освен това те приканвам да казваш) „Хвала на Аллах и да бъде възхваляван (араб. субханаллахи уа бихамдихи)“, защото това е молитвата на всяко нещо и чрез това се прехранват създанията. И ти забранявам идолопоклонничеството и високомерието (араб. кибр).““¹⁹



Бележки на автора:

1. „qurun“ може да означава и „поколения от хора“, както се обяснява в текста.

2. Един Сахих-хадис, предаден от Ибн Хиббан.

3. Това предание е сахих по условия, които Бухари поставя за едно сахих-предание.

4. Този хадис е предаден от Бухари (2652, 3651) и Муслим (2534). Горното съдържание е това от Муслим (2534).

5. Предадено от Бухари (4920).

6. Предадено от Бухари (427/1, 434, 1341, 3878/7) и Муслим (528) от Аиша (р.). От [Ибн Катир], № 89.

7. Предадено от Бухари (3335), Муслим, Ахмад и др.

8. Даджал е дин от най-големите знаци за наближаването на съдния ден. Той ще твърди, че е Бог. Исус - синът на Мария - ще дойде отново на земята и ще го убие.

9. Бухари (3338/6) и Муслим (2936/4).

10. Предадено от Бухари (4487, 7349) и др.

11. Пророкът (с.a.с.) е казал:

مَنْ سَلَكَ طَرِيقًا يَلْتَمِسُ فِيهِ عِلْمًا سَهَّلَ اللَّهُ لَهُ طَرِيقًا إِلَى الْجَنَّةِ وَإِنَّ الْمَلَائِكَةَ لَتَضَعُ أَجْنِحَتَهَا رِضًا لِطَالِبِ الْعِلْمِ وَإِنَّ طَالِبَ الْعِلْمِ يَسْتَغْفِرُ لَهُ مَنْ فِي السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ حَتَّى الْحِيتَانِ فِي الْمَاءِ وَإِنَّ فَضْلَ الْعَالِمِ عَلَى الْعَابِدِ كَفَضْلِ الْقَمَرِ عَلَى سَائِرِ الْكَوَاكِبِ إِنَّ الْعُلَمَاءَ هُمْ وَرَثَةُ الْأَنْبِيَاءِ إِنَّ الْأَنْبِيَاءَ لَمْ يُوَرِّثُوا دِينَارًا وَلَا دِرْهَمًا إِنَّمَا وَرَّثُوا الْعِلْمَ فَمَنْ أَخَذَهُ أَخَذَ بِحَظٍّ وَافِرٍ

„Който тръгне по път, по който да придобие знания, на него Бог ще му улесни пътя към рая. И ангелите полагат от задоволство крилата си над един ученик. И да бъде простено на ученика се молят тези, които са в небето и на земята, дори и рибите във водата. Предимството на един учен пред онзи, който прави много богослужения (като молитви, четене на Корана и т.н.) (араб. ‘абид), е като предимството на луната в една нощ с пълнолуние пред другите планети. Учените са наследниците на пророците. И учените не са оставили като наследство пари (дословно: нито динар нито дирхам), а са оставили знание (араб. ‘илм)...“ Това предава Ибн Маджа (223). Албани казва, че хадисът е здрав (сахих).

12. Муслим (б.ез. мюсюлчанин) е арабската дума за някой, който е отдаден на Бог. В Корана Аллах цитира апостолите на Исус „... и свидетелствай, че сме отдадени! (араб. муслимун).“ [3:52] Всички пророци и техните привърженици са били в този смисъл мюсюлмани.

13. Някой, който приканва хората да станат мюсюлмани.

14. Към тях спадат Ной (a.с.), Авраам (a.с.), Моисей (a.с.), Исус (a.с.) и Мухаммед (с.a.с.).

15. Предадено от Бухари и Муслим.

16. От един дълъг хадис, предаден от Бухари.

17. ”... и ще родят само нечестивци, неблагодарници“ [71:27]

18. Едно сахих-предание, което стига до Салман ал-Фариси (р.a.). От [Ибн Катир], 105.

19. Едно сахих-предание, предадено от Байхаки, Хаким. От [Ибн Катир], 110.

Най- голям берекет има в този никях...

Айша /Р.А./ казва:
"Най- голям берекет /благодат/ има в този никях, при който жената иска най-малък мехир." (Ахмед, 6/82

“Човек е с вярата на приятеля си и за това да се съобразява кого ще вземе за приятел.”

Пратеника(с.а.с) е казал:
“Човек е с вярата на приятеля си и за това да се съобразява кого ще вземе за приятел.” (Ет-Термизи и Ебу Дауд)
По отношение на този хадис Ел-Хаттабии казва: “Вземи за приятел онзи, на който се доверяваш и е с добра вяра. Защото като се сприятелиш с него, той ще те наведе на мислите и вярата си”

 

 

Да бъдеш работеща жена и майка

Всички жени с основание казват, че най-трудното нещо е хем да работиш, хем да се грижиш за детето си. Въпросът не се разрешава със съвета "не работи, стой вкъщи и гледай децата си", независимо по каква причина се налага жената да работи.
Работещата жена е с по-различна психика, от тази на домакинята. Това е така, защото тя се натоварва и изморява повече физически и психически. Но и без упреците на хората около нея, тя се чувства виновна, защото си мисли, че не е достатъчно добра майка и започва да се товари с много повече отговорности. Старае се да бъде добра домакиня, опитва се да угажда на детето си и да търпи непослушанието му. Но, разбира се, никой не може да издържи на такова темпо и на такъв напрегнат начин на живот и след време в резултат на умората и стреса, тя се изнервя. От бавачката научава за капризите и пакостите на детето си, често сменя бавачките.
Нещата съвсем се усложняват, ако и съпругът не й помага. Така с времето между тях възникват конфликти, свързани с ролята на всеки от тях в семейството. За съжаление, в повечето случаи неразбирателствата прерастват в кавги. Проблемът с високия процент на разводи сред работещите жени е много сериозен и затова смятам, че трябва да му обърнем специално внимание. Тъй като сме патриархално общество, трябва да признаем, че не сме особено справедливи и в случай на развод бързаме да обвиним жената. В крайна сметка нещата така се развиват, че тя се оказва губещата страна.

Семейният живот изисква общи отговорности
Семейният живот може да върви гладко само и единствено, ако работещите съпрузи си поделят отговорностите. Мъжът трябва да се отнася с разбиране към съпругата си, която вечер се прибира изморена и да осъзнае, че тя има нужда от помощ. Всичко, което се прави с любов, разбиране и уважение, е добре и за двамата, Този, който излезе от работа по-рано, трябва да вземе детето от градината или от бавачката, да го нахрани и да го преоблече. Ако бащата излиза по-рано от работа, той трябва да се погрижи за тези неща. Това, че гледа детето, докато съпругата му се върне от работа, не хвърля сянка върху мъжествеността му. Детето е рожба и на двамата съпрузи. За това какво по-нормално от това, ако те си поделят грижите за неговото отглеждане и възпитание? Когато на една конференция говорех за тези неща, един мъж стана и поиска думата. Предполагам, че съпругата му беше работеща жена. Попита ме: "Г-н Али, съпругата ви работи ли?"
"Не", отговорих му аз.
"Ако работеше, щяхте ли да правите тези неща, за които говорите? Имам предвид да храните детето и да му сменяте пелените?"
"Съвсем честно ви казвам, че да, бих ги правил.“
"Баща ми не ми говори, защото и аз правя всичките тези неща, които споменахте. Каза ми "Ти не си никакъв мъж. Жена ти те държи под чехъл. Аз вече нямам син". От тогава и дума не ми е казал".
Постоянно чуваме за подобни на този случаи. Но аз се обръщам към мъжете, чиито по-възрастни близки ги пори порицават за това, че помагат на съпругите си за отглеждането на собственото си дете с думите: "Не се притеснявайте! Вие постъпвате правилно. Правите точно това, което е казано в сюннета. Пейгамберът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе най-добрият пример като баща и глава на семейство. Въпреки че бе пророк, той помагаше на съпругите си в домакинската работа, в отглеждането и възпитанието на децата. От хадисите знаем, че той дори сам си е перял дрехите. Ние не сме ли от неговия уммет? Защо това, което подобава на Пейгамбера, (салляллаху алейхи уе селлем) да не подобава и на нас?"

Кой ще се грижи за детето, на работещата жена?
Безспорен е фактът, че майката е най-подходящият човек, който трябва да се грижи за детето. Но някой трябва да я замества, когато е на работа. Тогава най-подходящ е роднина, който има кръвна връзка със семейството като баба, леля, стринка, кака и др.
Родителите, които ще изберат заместник, който да гледа детето им, трябва да имат предвид следното:
I. Ако човекът, който ще се грижи за детето ви, е роднина
1. Родителите трябва да решат кой ще се грижи за детето им още преди то да се е родило и трябва да са сигурни дали този човек наистина желае това и дали здравословното му състояние го позволява.
- Обяснете на човека, който ще гледа детето ви (дори това да е майка ви), как искате то да бъде възпитавано и гледано. Съвсем точно и ясно изложете вижданията и разбиранията си по този въпрос и го помолете да ги спазва. Според мен най-големият проблем, с който се сблъсква една работеща жена, при възпитанието на детето си е това, че другият човек възпитава рожбата й по начин, различен от нейния. В такива случаи майката среща трудности при възпитанието отрочето си по нейния начин и разбиране.
- Изберете роднина, който живее близо до вас. Така ще ви бъде по-лесно да оставяте и вземате детето си.
- Направете всичко възможно детето ви да бъде с вас през вечерите и в почивните дни (събота и неделя).
- Живеем във време, когато икономиката е на преден план. Предварително изяснете с човека, който ще гледа рожбата ви, каква сума ще ви вземе и какви са разходите, свързани с детето. Запишете всичко, за което сте се договорили.
II. Ако човекът, който ще гледа детето ви е чужд, т, е. бавачка:
- Трябва да сте сигурни, че тя отговаря на изискванията ви. Посетете дома й. Така ще разберете дали семейството, мирогледът и начинът й на възпитание се покриват с вашите. Ако е необходимо, говорете с хората, които я препоръчват, и съседите й. След това съпоставете личните си впечатления с казаното от тях.
- Настоявайте бавачката да идва да се грижи за детето ви у вас, защото постоянното местене от един дом в друг, ще затрудни приобщаването му към средата. Освен това ще ви спести време и средства.
- Някои семейства осигуряват стая на бавачката в дома си. Така практически тя живее с тях. Но аз съм на мнение, че тази алтернатива не е много подходяща за семейството и за възпитанието на детето.
- Предварително уточнете с бавачката какви са задълженията й и ги запишете. Някои семейства очакват, че жената, която са наели като бавачка, трябва и да чисти, готви, пере и др. Затова всичко трябва предварително да се изясни и уговори.
- Вземете отпуск и останете известно време с детето и бавачката, докато то свикне с нея. Преди да се върнете на работа започнете да го оставяте с бавачката му за няколко часа на ден, като постепенно увеличавате времето. Така то няма да се стресира, ако изведнъж го оставите с напълно непознат човек.

Качества и способности, които трябва да притежава една бавачка
- Да бъде мила, усмихната и състрадателна.
- Да познава психиката на децата и да знае как трябва да се възпитават.
- Да бъде здрава, чиста и спретната,
- Да бъде със здрав морал.
- Семейството й трябва да бъде здраво.
- Да е търпелива и толерантна.
- Да не бъде прекалено строга и намръщена.
- Да прилича по характер на майката на детето и да бъде на нейната или близка до нейната възраст,
- Да бъде отговорна и инициативна.
- Да не употребява алкохол и цигари.
Разбира се, не можете да очаквате да намерите тези качества, които идеалната майка притежава, у една бавачка. Ние искаме само да ви помогнем и да ви насочим на какво трябва да обърнете внимание, когато търсите подходящ човек.
Освен че може да наеме бавачка, работещата майка има и друга възможност – детска градина. В много от големите фирми има и детска градина. Това е добър вариант, защото детето и майката са в една и съща сграда, и ако се налага, няма да е проблем тя да го кърми в определени часове.
Али Чанкърълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година

Прогрес или потисничество? Ислям или свобода?

Широко разпространено днес е становището, че сексуалната революция през 1970 г. освобождава жената от подчинената й роля спрямо мъжете. Въпреки това обаче, днес нищо не ни дава основание да твърдим, че жените са свободни. Много факти говорят, че жените са подложени на насилие в днешният свят. Една жена бива изнасилвана на всеки 2 часа в Англия и само един от всеки 100 изнасилвачи попада в затвора. В Америка нещата не стоят по-добре. На всеки 45 сек. има сексуално издевателство над жена, изчислено въз основа само на докладваните случаи от 700 000 жертви годишно. Едно изследване на Университета в Лос Анджелис, Калифорния стига до извода, че 33 % от студентите (мъже) са готови да изнасилят жена, ако са сигурни, че биха се разминали с последиците от деянието си. Съществува един вид консенсус дори между великите учени и мислители на времето по отношение второстепенния статус на жената. Древните гърци, в частност Сократ и Аристотел са били единодушни, че „името на жената, както и личността й, трябва да бъдат затворени в къщата." Нито Ренесанса, нито Реформацията са допринесли за някаква съществена промяна за жените. Големият реформист Мартин Лутер е казал: „Вземете от жената способността й да домакинства и тя става негодна за нищо." Русо, големият либерал, е защитавал каузата, според която „мястото на жената е у дома, тя трябва да признае съпруга си за свой господар."

 Бихме могли да кажем, че жените са зле третирани само на Запад, но ситуацията на Индийския субконтинент, например, не е по-добра. Индийското правителство предоставя данни със шокираща статистика: една жена бива изнасилвана някъде в Индия на всеки 54 минути; на всеки 26 минути има случаи на издевателство (гавра); случаи на смърт заради зестра – всеки 102 минути; отвличане на жена – всеки 43 минути...Ако погледнем назад и сравним ситуацията от преди 1400 години, когато се появява Исляма с тази днес няма да открием много различия. Обществото и тогава не е проявявало респект към жените. Те, най-обобщено, е можело да се разграничат в две групи – робините и жените, които си стояли у дома. Ако все пак излизали навън, те били подлагани на атаки, обиждани и изнасилвани. Приемало се, че жените са толкова второстепенни, че тяхното мнение са абсолютно ненужни. В действителност често новородените момиченца били живи погребвани от бащите им. Ислямът идва, за да освободи жените от подобно общество и да им гарантира права. Той отчита наличието на физически и ментални различия между двата пола и им определя собствена идентичност, в която се влага голяма чест и респект.


Много хадиси и знамения от Корана засягат тази тема. адис разказва следното: „Жахма (радиаллаху анху) се обърнал към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): „Търся твоята заповед, за да се включа в свещената борба по пътя на Аллах." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) го попитал: „Жива ли е майка ти?" Той отговорил: „Да". Тогава той му заповядал: „Върни се при нея и й бъди в услуга, отдаден на нуждите й и знай, че Дженнета е в краката на майката." (Ибн-Маджах, Нисай) В друг хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:„Сред мюсюлманите, най-добра вяра (иман) има този, който има най-висок морал и който се отнася най-добре към съпругата си." (Тирмизи) Ислямът не е вяра ориентирана само към мъжете или само към жените. Той е обърнат към човечеството. Аллах казва в Свещения Коран:„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознаете. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият..." (49:13)Нито едно от знаменията на Корана не е адресирано само към мъжете. В 65 от кораничните знамения е използвана думата „инсан" (човешки същества); 264 – са насочени към „тези, които вярват" (амене); в 92 се говори на хората (ан-нас); в 180 се говори както за мъжете, така и за жените; и в 22 се говори само за жените (муминат). В противовес на създаваното впечатление, жената в Исляма има правото да гласува, да избира съпруга си и да се образова. Преди 1,400 години, съпругата на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) Хатиджа (радиаллаху анха) е била сред най-преуспяващите търговци в Мекка. Почти половината от хадисите, събрани след смъртта на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) са разказани от Айша (радиаллаху анха). Вторият Халиф е прибягвал често до търсене на нейното мнение по различни въпроси от Шериата. Ислямът гарантира права на жената още преди 1400 години. Нейната защита е въпрос на чест. Тя е третирана като индивидуално човешко същество, а не като сексуален обект, който бива използван и излаган на показ пред света. Излагането на физическите атрибути на жената в медиите не би било позволено в една Ислямска държава. В такава държава дъщерята има защитата и подкрепата на баща си, а като съпруга и майка, на жената и нейните деца се полага правото на осигуряване от съпруга. Ако жената няма нито баща, нито съпруг, ислямската държава носи пълната отговорност за изхранването, подслона и обличането й. Известно е, че най-велика цел на мюсюлманина е да заслужи Дженнета. В един хадис се казва: „На мъж, който отгледа три дъщери или сестри, образова ги, научи ги на добро поведение и се отнася добре към тях, докато те станат независими от него, Аллах е дал правото на влизане в Дженнета." Същата награда може да бъде заслужена дори ако дъщерите или сестрите са само 2, както обяснява по-нататък хадисът." (Мишкат) Противно на разпространената идея, мюсюлманката има право, ако иска, да излиза и да работи, и не е задължена от Шариата да дава своите пари на съпруга си. В действителност, тя има право дори да иска пари от съпруга си за това, че кърми децата му. Мюсюлманката бива назначавана на работа на базата на нейните способности, а не на външния й вид. Това е очевидно от ислямския код за обличане на жената, който скрива красотата й и изисква уважение от наблюдаващите.

Мюсюлманката притежава уникална интелектуална идентичност, по която бива разпознавана. Аллах казва в Свещения Коран:О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден. (33:59) И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения.... (24:31) Един от хадисите разкрива следното: „Сред влизащите в Джехеннема са жените, които носят дрехи, а изглеждат, като че ли са голи, които привличат мъжете и са привличани от тях." (Рияд-ус-Салихин) В друг хадис се казва: „Когато една жена се моли 5 пъти на ден, говее през Рамадана, пази целомъдрието си и слуша съпруга си, тя може да влезе в Дженнета през всяка една от портите му." (Ахмед) „Жената се избира за съпруга по 4 причини: имот, семейно положение, красота и религиозност. Взимайте за съпруга тази, която е религиозна, за да не сте от губещите." (Абу Хурайра; Бухари и Муслим)
Носенето на подходящо ислямско облекло – хиджаб и жилбаб, играе основна роля в поддържане на скромността на жената, но въпреки това не облеклото е това, което създава скромността. Тя е качество, което извира от вътрешния мир на жената, придавайки й определен стандарт на маниери и поведение. Не е възможно облеклото да придаде скромност на човек, който не притежава такава вътре в себе си или я е загубил. Ако погледнем сред създанията на Аллах, ще видим всяко ценно нещо, Той е сътворил и определен вид защита. Перлата, например, е защитена от обвивката на мидата, плодът има кора, която го предпазва и т.н. Инстинкт на човешката природа е също да скриваме неща, които имат висока стойност за нас, далеч от погледа на другите. Защо да не е нормален тогава стремежът да се пази красотата на жените от погледите на чужди мъже? Ислямът е представян на Запад като нещо дошло от тъмните векове и западните феминистки в действителност влияят на мюсюлманските жени да се отказват от ислямската си идентичност. За нещастие, много мюсюлманки следват това влияние без да проумяват усложненията от него, защото е вярно твърдението, че една армия първо трябва да разруши стената, обграждаща замъка, преди да разруши самия замък. Затова преди да се възхищаваме на „свободата", която имат жените на Запад, трябва да погледнем унижаващите последици, до които води такава свобода. На Запад женското тяло е превърнато в обикновена стока за показ. Всяка втора реклама, например, дори на дъвка или на бира, използва за рекламата на продукта си разсъблечена жена. Стойността на жената се изравнява с тази на рекламирания продукт. Свобода ли е това или заробване? Вместо да ставаме жертви на западната „свобода", задължението на мюсюлманките е да се стремят да просвещават другите за Исляма като идеология и начин на живот, така че да помогнем на човешкото общество да се върне към своята самоличност.

Ислямска онлайн библиотека

http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/index.html

ИСТОРИЯТА НА АММАР / THE STORY OF AMMAR

Правила при заговяване (сахур)

Сахур се нарича закуската преди пукването на зората и започването на говеенето. Ифтар е вечерята след залез слънце, с която се прекъсва говеенето.

Сахурът има две практични цели. Първо, ако човек ще говее, изяждането на малко храна преди да започне е добър начин да се забави глада през деня. Второ, Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е заповядал на мюсюлманите да ядат сахур, като по този начин да разграничат говеенето си от говеенето на Хората на Писанието (християните и евреите). Обикновено християните и евреите започват говеенето веднага след като са спали през нощта. В началото мюсюлманите следвали този пример, докато не им било повелено друго. Амр ибн ел-Ас предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Разграничителният белег между нашето и тяхното говеене е яденето преди зазоряване.”[Муслим]

Сахурът е благословен. Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е ядял сахур, когато е говеел, и да се следва този пример е следване на сунната. Яденето на сахур прави говеенето по-лесно и фактът, че то е не само допустимо, а дори препоръчително, е считан за една от благословиите на Аллах към Неговите раби. Сахурът също увеличава желанието на човек да продължи говеенето, заради лекотата му, и разграничава мюсюлманите от Хората на Писанието. Поради тези причини Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е нарекъл сахура „благословеното ядене”. Най-голямата благословия може би е, че Аллах опрощава и се смилява над онзи, който го прави, и ангелите правят дуа за него.

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах е сложил берекет в сахура и в точното премерване.”[еш-Шейрази]

Абдуллах ибн Харис предава, че един от сахабиите е казал: „Влязох в дома на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), докато ядеше сахур, и той каза: „Наистина сахурът е благословия, с която Аллах ви е дарил, затова не го пропускайте.” [ен-Несаи, Ахмед]

Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Яденето на сахур е благословено. Не го пренебрегвайте, дори ако трябва да отпиете само глътка вода, защото Аллах и Неговите ангели благославят онези, които ядат сахур.” [Ахмед]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-добрият сахур за вярващия са фурмите.” [Ебу Давуд, ел-Бейхеки, Ибн Хиббан]

Учените са отбелязали, че ако не се намери храна за ядене, то глътка вода би била достатъчна, както се потвърждава в хадиса. Фурмите винаги се превръщат в много популярна храна по време на Рамазан и хората ги ядат както за сахур, така и за ифтар.

Препоръчително е сахурът да се забави до малко преди зазоряване. Зейд ибн Сабит (радийаллаху анх) предава:„Ядохме сахур заедно с Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), след това станахме да кланяме [сутрешния] намаз. Аз попитах: „Какво е времето между езана и сахура?” Той каза: „Времето за прочитане на петдесет айета.” [ел-Бухари, Муслим]

След пукването на зората яденето, пиенето и съпружеските отношения трябва да се преустановят и говеенето да започне.

Мюсюлманинът може да говее и без да е ял сахур, но това не се препоръчва, а така се пропуска и възможността за придобиване на допълнителна благословия. В хадис се казва, че веднъж Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се прибрал и разбрал, че няма храна в къщи. Тогава той казал: „Аз говея.” и говял през останалата част от деня.

http://bgislam.wordpress.com

Кое дело Аллах обича най - много....

"Бъдете Умерени И Се Старайте..."

ЗАБРАВЯНЕТО НА АЛЛАХ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА

Човек идва на тази земя поемайки отговорност пред своя Създател. С появата си на земята човек понякога не само забравя своята отговорност, но и не съблюдава нормите, възложени му от неговия Творец, а понякога изпада и в още по-тежка заблуда като Го забравя. Подведен от слабостите на душата /нафс/ си, човек се отдалечава от подчинение и служене и по този начин забравя Аллах. Аллах Азза уа Джале казва: “И не бъдете като онези, които забравиха Аллах, - Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.” /59:19/ Колкото повече човек забравя своя Създател, толкова повече отслабва вярата в сърцето му, а тъгата и скръбта му се увеличава, и ако не спре навреме, ако не си вземе поука от предупрежденията на Аллах, идва момента, наречен Задгробен живот. Тогава той ще разбере защо е била тъгата в сърцето му, и какво е пропуснал за Ахирета /Отвъдното/, но вече ще бъде много късно. По този повод, Аллах Азза уа Джел казва в Ясната Книга: “А който се отдръпва от моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. Ще рече: Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ? Ще рече Аллах: Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен. И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Създател.”