Широко разпространено днес е становището, че сексуалната революция през 1970 г. освобождава жената от подчинената й роля спрямо мъжете. Въпреки това обаче, днес нищо не ни дава основание да твърдим, че жените са свободни. Много факти говорят, че жените са подложени на насилие в днешният свят. Една жена бива изнасилвана на всеки 2 часа в Англия и само един от всеки 100 изнасилвачи попада в затвора.
В Америка нещата не стоят по-добре. На всеки 45 сек. има сексуално издевателство над жена, изчислено въз основа само на докладваните случаи от 700 000 жертви годишно. Едно изследване на Университета в Лос Анджелис, Калифорния стига до извода, че 33 % от студентите (мъже) са готови да изнасилят жена, ако са сигурни, че биха се разминали с последиците от деянието си.
Съществува един вид консенсус дори между великите учени и мислители на времето по отношение второстепенния статус на жената. Древните гърци, в частност Сократ и Аристотел са били единодушни, че „името на жената, както и личността й, трябва да бъдат затворени в къщата." Нито Ренесанса, нито Реформацията са допринесли за някаква съществена промяна за жените.
Големият реформист Мартин Лутер е казал: „Вземете от жената способността й да домакинства и тя става негодна за нищо." Русо, големият либерал, е защитавал каузата, според която „мястото на жената е у дома, тя трябва да признае съпруга си за свой господар."
Бихме могли да кажем, че жените са зле третирани само на Запад, но ситуацията на Индийския субконтинент, например, не е по-добра. Индийското правителство предоставя данни със шокираща статистика: една жена бива изнасилвана някъде в Индия на всеки 54 минути; на всеки 26 минути има случаи на издевателство (гавра); случаи на смърт заради зестра – всеки 102 минути; отвличане на жена – всеки 43 минути...Ако погледнем назад и сравним ситуацията от преди 1400 години, когато се появява Исляма с тази днес няма да открием много различия. Обществото и тогава не е проявявало респект към жените. Те, най-обобщено, е можело да се разграничат в две групи – робините и жените, които си стояли у дома. Ако все пак излизали навън, те били подлагани на атаки, обиждани и изнасилвани. Приемало се, че жените са толкова второстепенни, че тяхното мнение са абсолютно ненужни. В действителност често новородените момиченца били живи погребвани от бащите им.
Ислямът идва, за да освободи жените от подобно общество и да им гарантира права. Той отчита наличието на физически и ментални различия между двата пола и им определя собствена идентичност, в която се влага голяма чест и респект.
Много хадиси и знамения от Корана засягат тази тема.
адис разказва следното: „Жахма (радиаллаху анху) се обърнал към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): „Търся твоята заповед, за да се включа в свещената борба по пътя на Аллах." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) го попитал: „Жива ли е майка ти?" Той отговорил: „Да". Тогава той му заповядал: „Върни се при нея и й бъди в услуга, отдаден на нуждите й и знай, че Дженнета е в краката на майката." (Ибн-Маджах, Нисай)
В друг хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:„Сред мюсюлманите, най-добра вяра (иман) има този, който има най-висок морал и който се отнася най-добре към съпругата си." (Тирмизи)
Ислямът не е вяра ориентирана само към мъжете или само към жените. Той е обърнат към човечеството. Аллах казва в Свещения Коран:„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознаете. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият..." (49:13)Нито едно от знаменията на Корана не е адресирано само към мъжете. В 65 от кораничните знамения е използвана думата „инсан" (човешки същества); 264 – са насочени към „тези, които вярват" (амене); в 92 се говори на хората (ан-нас); в 180 се говори както за мъжете, така и за жените; и в 22 се говори само за жените (муминат).
В противовес на създаваното впечатление, жената в Исляма има правото да гласува, да избира съпруга си и да се образова. Преди 1,400 години, съпругата на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) Хатиджа (радиаллаху анха) е била сред най-преуспяващите търговци в Мекка. Почти половината от хадисите, събрани след смъртта на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) са разказани от Айша (радиаллаху анха). Вторият Халиф е прибягвал често до търсене на нейното мнение по различни въпроси от Шериата.
Ислямът гарантира права на жената още преди 1400 години. Нейната защита е въпрос на чест. Тя е третирана като индивидуално човешко същество, а не като сексуален обект, който бива използван и излаган на показ пред света. Излагането на физическите атрибути на жената в медиите не би било позволено в една Ислямска държава. В такава държава дъщерята има защитата и подкрепата на баща си, а като съпруга и майка, на жената и нейните деца се полага правото на осигуряване от съпруга. Ако жената няма нито баща, нито съпруг, ислямската държава носи пълната отговорност за изхранването, подслона и обличането й.
Известно е, че най-велика цел на мюсюлманина е да заслужи Дженнета. В един хадис се казва: „На мъж, който отгледа три дъщери или сестри, образова ги, научи ги на добро поведение и се отнася добре към тях, докато те станат независими от него, Аллах е дал правото на влизане в Дженнета." Същата награда може да бъде заслужена дори ако дъщерите или сестрите са само 2, както обяснява по-нататък хадисът." (Мишкат)
Противно на разпространената идея, мюсюлманката има право, ако иска, да излиза и да работи, и не е задължена от Шариата да дава своите пари на съпруга си. В действителност, тя има право дори да иска пари от съпруга си за това, че кърми децата му. Мюсюлманката бива назначавана на работа на базата на нейните способности, а не на външния й вид. Това е очевидно от ислямския код за обличане на жената, който скрива красотата й и изисква уважение от наблюдаващите.
Мюсюлманката притежава уникална интелектуална идентичност, по която бива разпознавана. Аллах казва в Свещения Коран:О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден. (33:59)
И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения.... (24:31)
Един от хадисите разкрива следното: „Сред влизащите в Джехеннема са жените, които носят дрехи, а изглеждат, като че ли са голи, които привличат мъжете и са привличани от тях." (Рияд-ус-Салихин)
В друг хадис се казва: „Когато една жена се моли 5 пъти на ден, говее през Рамадана, пази целомъдрието си и слуша съпруга си, тя може да влезе в Дженнета през всяка една от портите му." (Ахмед)
„Жената се избира за съпруга по 4 причини: имот, семейно положение, красота и религиозност. Взимайте за съпруга тази, която е религиозна, за да не сте от губещите." (Абу Хурайра; Бухари и Муслим)
Носенето на подходящо ислямско облекло – хиджаб и жилбаб, играе основна роля в поддържане на скромността на жената, но въпреки това не облеклото е това, което създава скромността. Тя е качество, което извира от вътрешния мир на жената, придавайки й определен стандарт на маниери и поведение. Не е възможно облеклото да придаде скромност на човек, който не притежава такава вътре в себе си или я е загубил.
Ако погледнем сред създанията на Аллах, ще видим всяко ценно нещо, Той е сътворил и определен вид защита. Перлата, например, е защитена от обвивката на мидата, плодът има кора, която го предпазва и т.н. Инстинкт на човешката природа е също да скриваме неща, които имат висока стойност за нас, далеч от погледа на другите. Защо да не е нормален тогава стремежът да се пази красотата на жените от погледите на чужди мъже?
Ислямът е представян на Запад като нещо дошло от тъмните векове и западните феминистки в действителност влияят на мюсюлманските жени да се отказват от ислямската си идентичност. За нещастие, много мюсюлманки следват това влияние без да проумяват усложненията от него, защото е вярно твърдението, че една армия първо трябва да разруши стената, обграждаща замъка, преди да разруши самия замък. Затова преди да се възхищаваме на „свободата", която имат жените на Запад, трябва да погледнем унижаващите последици, до които води такава свобода. На Запад женското тяло е превърнато в обикновена стока за показ. Всяка втора реклама, например, дори на дъвка или на бира, използва за рекламата на продукта си разсъблечена жена. Стойността на жената се изравнява с тази на рекламирания продукт. Свобода ли е това или заробване?
Вместо да ставаме жертви на западната „свобода", задължението на мюсюлманките е да се стремят да просвещават другите за Исляма като идеология и начин на живот, така че да помогнем на човешкото общество да се върне към своята самоличност.
