"И те питат да постановиш за жените.
Кажи [о, Мухаммад]: “За тях ви постановява Аллах, а и четеното вам в Книгата -; за осиротелите жени, на които не давате, каквото им е предписано, желаейки да встъпите в брак с тях, и за невръстните сред децата, и да уреждате сираците със справедливост.
Каквото и добро да извършите, Аллах го знае
И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят.
Най-добро е помирението.
В душата е заложено скъперничеството.
И ако благодетелствате и сте богобоязливи -; сведущ е Аллах за вашите дела.
И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите.
И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга -; висяща.
И ако помирявате и сте богобоязливи -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие.
Аллах е всеобхватен, премъдър.
(4:127-128,129,130)"
