За Мъжете

"30. Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.
31. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си ...,"

Хиджабът на мъжа са неговите очи.
Както се вижда забраната /хиджаб на очите/ за мъжете идва преди тази за жените, от което следва, че отговорността на мъжете не е по-малка от тази на жените, а дори обратното.
Според Корана и Сунната има 6 критерии за хиджаб на облеклото:

1. Размер на покритието - при мъжете е от кръста до коленете /т.е.,intisar, мъжът може де носи къси ракави фланелка и къси гащета, покриващи коленете/, при жените покритието е цялото тяло, с изключение на лицето, ръцете до китката и краката до глезените.

Всичките останали 5 критерии са еднакви както за мъжете, така и за жените :

2. Дрехите трябва да бъдат хлабави и да не очертават формите на тялото
3. Те не трябва да бъдат прозрачни
4. Не трябва да бъдат в блестящи /много ярки/цветове,които да привличат погледите на представители на другия пол
5. Не трябва да се носят дрехи на другия пол
6. Не трябва да се носят символи, които предизвикват асоциации за идентичност с друга религиозна група. 

На мъжете не се позволява да носят злато и коприна.
Казва се също, мъжете да не използват за парфюм ароматът на шафран.

„Има три неща, които ангелите не доближават: мъртвото тяло на кяфир, мъж, който се е парфюмирал с шафран (защото това е лековато и глупаво поведение и имитира жените – Qayd al-Qadeer, 3/325) и човек, който е джунуб, докато не вземе гусул”. (Предаден от Абу Дауд, 4180; класифициран като сахих от ал-Албани и Сахих Аби Дауд, 3522).

~Мюсюлманската девойка~

Ако внимателно разгледаме видовете женски дрехи в исляма, то те могат да се разделят на две категории: закриващи лицето в една или друга степен (никаб, паранджа, чадра) и откриващи лицето (хиджаб). Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение. Омъжените жени се покривали от чуждите и лоши очи, излизайки на улицата..В паранджа жената се е чувствала най-защитена.

Паранджа

Паранджа — старинна връхна мюсюлманска дреха в Средна Азия, представляваща сама по себе си халат с дълги раздиплени ръкави и със закрито от плетена решетка лице. Считали са, че паранджата е сравнително опасен предмет и затова не са го ценили особено: богатите източни дами рядко са го шили от скъпи тъкани. Те обличали красиви одежди, а отгоре поставяли обикновен накит. Така не се е налагало често да се сменя: през целия живот са стигали два-три модела.

Всяка мюсюлманка трябва да спазва определени правила:
1.Дрехата трябва да скрива цялото тяло на жената с изключение на дланите на ръцете и очите (някои учени допускат възможност да се открият и стъпалата ).
2.Дрехата не трябва плътно да обгръща тялото (особено гърдите, талията и бедрата).
3.Дрехата не трябва да бъде ушита от прозрачна материя, през която да може да се види линията на силуета и цвета на кожата.
4.Дрехата на жената не трябва да прилича на дрехата на мъжа.
5.Дрехата не трябва да мирише на парфюм, да бъде в ярки цветове, не трябва да има звънтящи или блестящи декоративни елементи.
Но не малко правят изключения.

Хиджаб

Това е кърпа, покривало. Съгласно каноните на исляма, мюсюлманската жена може да държи открити само лицето и дланите на ръцете. В наши дни хиджаб казват на всяка женска дреха, по която се познава, че жената е мюсюлманка, без значение дали е кърпа, паранджа или дълъг плащ.

Никаб

Никаб - мюсюлманска женска забрадка, закриваща лицето, с тънък прорез за очите. Никаб, в отличие от хиджаб, не е задължителен за мюсюлманките, въпреки че в мюсюлманските страни никаб е широко разпространен.

В Судан и Саудитска Арабия се задължава да се слага и хиджаб, и никаб, без значение от кое вероизповедание сте, впрочем за нарушение на правилото може и в затвора да ви пратят. В Иран хиджаб е задължителен, но лицето по принцип може да се остави открито. Гражданите на Обединените Арабски Емирства също съблюдават всички норми на исляма, но в последните години там почти са свикнали с вида на туристите в разголени облекла.

А има страни, където е наопаки, забранено е носенето на хиджаб. Например за сътрудниците в държавните учреждения, училищата и университетите. Именно така стоят нещата в съвременна Турция, където местните поддръжници на ислямската мода не се отказват и постоянно отстояват правото си да носят хиджаб.

Чадра

- леко женско покривало от бял, син или черен цвят. Облича се при излизане от къщи и покрива фигурата на жената от главата до краката.
За разлика от обичайните воали, частта за главата на чадрата се състои от В отличие от обычных вуалей,головная часть чадры состоит из муселин, покриваща лицето, и тъкан, покриваща главата; това му позволява да стои стабилно.


Източник: fashiony.ru

http://beauty.fashion.bg/article/3166/40/musulmanskata-devojka

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ ПЕТЪК

1. Петък е празничен ден за мюсюлманите.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е сторил този ден празник за мюсюлманите. Ето защо, нека всеки, който отива за петъчния намаз, да извърши пълното умиване (гусл), а този, който има благовония, да се намаже с тях, и също така следва да използвате мисвак.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1098). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (901)./

2. Достойнството на петъчния намаз.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който извърши пълното умиване (гусл), след това се отправи за петъчния намаз, след това извърши намаз толкова, колкото му е предписано (от Аллах), след това слуша проповедта хутба, запазвайки мълчание докато приключи хутбата, след това изпълни намаза с имама, то на него ще му бъдат опростени прегрешенията, извършени от него между този и (предишния) петъчен намаз, а така също и в продължение на още три дни.” /Този хадис е сведен от Муслим/

3. Отговор на отправената към Всевишният Аллах дуа в петък.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В петък има такъв час, когато Аллах обезателно дарява раба, изповядващ Исляма и постоянно отправящ дуа към Него, с това за което той Го моли.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/
От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В петъчния ден има дванадесет часа, и в него има един час, в който мюсюлманина каквото и да поиска от Аллах, то Той му го дарява, ето защо търсете това (време) в последния час след аср намаз.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1048). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Абу Дауд” (926)./
Предадено е, че Абдуллах Ибн Селям радияллаху анху, е попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за този час, казвайки: “Кой е този час?”, на което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Това последния час на деня”. Абдуллах Ибн Селям попитал: “Наистина, този час явява ли се време за намаз?” Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Разбира се, че се явява. Ако правоверния раб извърши намаз, а след това седи, и не го задържа нищо, освен намаза, то той (през цялото това време) ще се намира в състояние на намаз.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1139). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като хасен и достоверен сахих в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (934)./

4. Съобщение за призоваване на благословения за Пророка салляллаху алейхи ве селлем. От Аус Ибн Аус ас-Сакафи радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, петъкът се отнася към най-хубавите ваши дни, затова по-често призовавайте благословения за мен през този ден, тъй като за вашите благословения ще ми бъде съобщено” /Този хадис е сведен от Абу Дауд. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих ат-Таргиб ва ат-Тархиб” (696)./

5. Настъпването на Съдния Час в петък.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-хубавия от дните, в който (някога) се е издигало (изгрявало) слънцето, е петък: през (този ден) е бил създаден Адам, в (този ден) той е бил въведен в Дженнета и в (този ден), той е бил изгонен от там, и няма да настъпи Съдния Час, освен в петък” /Този хадис е сведен от Муслим./

6. Достойнството на сабах намаз в петък.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрата молитва намаз пред Аллах е сутрешния намаз в петък извършен с джемаат.” /Този хадис е сведен от Абу Нуайм в “Хилят ал-Аулия” (7/207). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (1566)./

7. Достойнството на смъртта в петък.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи мюсюлманин, който умре в петък, или през нощта в петък (между четвъртък и петък), то Всевишният Аллах ще го предпази от изпитанията в гроба. /Този хадис е сведен от имам Ахмед (6582). Шейх ал-Албани е квалифицирал хадиса като надежден хасен в “Сахих ал-Джамии” (5773)./

ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ПЕТЪК
1. Честото произнасяне на салават (произнасяне на благослов) за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. От Анас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “По-често изричайте салават (благослов) върху мен в петък през деня и през нощта (четвъртък срещу петък), защото онзи, който (веднъж) изрече салават (благослов) за мен, Аллах ще го благослови за това десет (пъти).” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки в сборника “ас-Сунан” (3/249). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (1407)/

2. Извършването на гусл.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас се отправи за петъчен намаз, нека извърши гусл.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/ А от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Гусл в петък е обезателен за всеки (мюсюлманин) достигнал полово съзряване (пълнолетие).”/Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

3. Използването на благовония и мисвак (сивак).
Предават, че Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, е казал: “Свидетелствам, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Гусл в петък е задължително за всеки достигнал пълнолетие, а така също и използването на мисвак, и ползването на благовония, ако ги има.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./

4. Обличането с две дрехи (специално отделени) за петъчния намаз. От Айша радияллаху анха, се предава, веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, четейки хутба на хората в петък, видял върху някои от тях дрехи от вълна. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нека тези от вас, които намерят средства, да се обличат в две дрехи (специално отделени) за петък, с изключение на работните си дрехи.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1096). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан. Ибн Маджа” (899)./

5. Ранното идване в джамията.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато настъпи петък, на всяка врата в джамията се намират меляикета, които записват хората според тяхното идване: първите-първи (и т.н.). Когато имам се изкачва (на минбера за да чете хутба), те сгъват своите свитъци и отиват да слушат споменаването (възхвалата на Аллах). И дошлият рано е подобен на принеслия в жертва (заради Аллах) камила, (пристигналия по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва крава, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва овен, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва кокошка, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва яйце.” /Този хадис е сведен от Муслим./

6. Отиване към джамия пешком.
От Аус Ибн Аус ас-Сакафи радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си е умил (главата), и е извършил (гусл) в петък, след това се отправил (за петъчния намаз) по-рано, пешком а не на яздитно животно, и заеме место по-близо до имама, и слуша хутбата внимателно, запазвайки мълчание и без да се разсейва, то той ще получи за всяка своя крачка от дома до джамията награда равна на говеене и нощен намаз къямул-лейл в течение на една година (има се предвид допълнително нафиле)” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (345). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Аби Дауд” (333)/

7. Въздържане от разбутване на седящите по редици (в джамията) и прескачане през врата на хората.
От Салман ал-Фараси радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човек в петък извърши гусл, очисти се (щателно), колкото може, намаже се с благовония, които има в къщи, след което се отправи към джамията (за петъчен намаз), и не блъска хората седящи по редовете в джамията, и изпълни намаза, колкото му е предписано от Аллах, а след това запази мълчание, когато имама започне да говори, то на него обезателно ще му бъдат опростени греховете (извършени от него) между този и предишния петък.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човек в петък извърши гусл, използва благовония, които има при неговата жена в къщи, облече си празничните дрехи, след това (като се яви на намаз), без да прескача през шиите на хората и не води разговори по време на хутбата, то на него (ще му бъде дарено) изкупление (на греховете, извършени) между двата петъка. А за онзи, който води празни разговори и прескача през шиите на хората, то на него (от петъчния намаз) ще остане (само дял като този) от обедния намаз”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (347). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд” (335)./

8. Заемане на място по-близо до имама.
От Самура Ибн Джундуб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Идвайте (там където) споменават и възхваляват Аллах, застанете по-близо до имама, защото ако човек не престане да се отделя от имама, той ще влезе в Дженнета по-късно, ако той е за там (влезе в Дженнета)” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1198). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (365)/

9. Въздържане от събирания в кръжок или ограничаване от занятия в петък преди петъчния намаз.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се купува и продава в джамията, да се обявява в нея за изгубени вещи, да се четат в джамията стихове, както е забранил и да се събират хората на кръжок преди петъчния намаз в петък.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1079). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд (956)./

10. Не следва някой да вдига своя брат от мястото му, за да го заеме той.
От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас не кара своя брат да стане от своето място в петък, за да го заеме той самия. Вместо това следва да му каже: “Сгъстете се!” /Този хадис е сведен от Муслим/

11. Изпълнение на два рекята намаз (техият ал-месджид), дори ако имам е започнал хутбата.
От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас влезе (в джамията) в петък, а имама (през това време) е започнал да чете хутбата, то следва да се изпълнят два рекята (техият ал-месджид), извършвайки ги бързо” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

12. Пазене на тишина и мълчание.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На петъчния намаз присъстват три категории хора. (Към първата категория се отнася) човекът, който присъства на намаза, но води празни разговори – това е и неговия дял от намаза. (Към втората категория се отнася) човекът, който присъства на намаза и отправя дуа към Великият и Всемогъщ Аллах, и ако Всевишният Аллах пожелае, то Той му дарява, а ако не пожелае, то не му дарява. (Към третата категория се отнася) човекът, който присъства на намаза, мълчи и пази тишина, не прескача през шиите на мюсюлманите, и на никой не причинява неудобства-на този му е дарено изкуплението (на греховете) от този петък до следващия, а така също и в течение на три дни, тъй като Всевишният Аллах е казал: Който дойде с добрина, ще получи десет като нея./6:160/ ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1113). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд (984)/
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако в петък ти кажеш на човека, намиращ се до теб: “Слушай (внимателно)!”, а в същото време имама произнася хутбата, то това ще бъде твоето празнословие” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

13. Въздържане от обхващане на краката, когато имам чете хутбата.
От Анас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранявал да се седи с повдигнати крака, обхванати с ръцете в петък по времето, когато имама чете хутбата. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1110). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих ал-Джамии” (6876./

14. Обръщане на хората към имама, когато той чете хутбата.
Предават от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, че той е казал: “Наистина, веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна на минбера, а ние се настанихме около него.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./
А от Сабит радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стоеше на минбера, сподвижниците се обръщаха с лице към него.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1136). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (932)./

15. Смяна на мястото, ако човек започне да дреме.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас го налегне дрямката в петък, то нека тогава да си смени мястото”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (526). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (468)/

16. Въздържане от изпълнение на допълнителен намаз веднага след като приключи джума намаза.
Предават от Муавия радияллаху анху, който е казал: “Ако ти си извършил джума намаз, то не започвай допълнителния намаз, докато не заговориш или не излезеш (от джамията или не се преместиш от мястото си), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е заповядал след приключването на единия намаз да не започваме следващия намаз, докато не заговорим, или не излезем (от джамията или докато не се преместим от едно място на друго в джамията)” /Този хадис е сведен от Муслим./

17. Допълнителен намаз след петъчния джума намаз.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнявал два рекята допълнителен намаз преди и след (задължителния фард намаз) на обяд зухр. Той салляллаху алейхи ве селлем, също така е изпълнявал два рекята допълнителен намаз след вечерния намаз мегриб в къщи, както и два рекята след нощния намаз иша, а след петъчния джума намаз той не е изпълнявал допълнителен намаз, докато не напуснел джамията, а в къщи е изпълнявал два рекята допълнителен намаз.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/.
Също така се предава от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека този от вас, който иска да изпълни допълнителен намаз след джумата, да извърши четири рекята” /Този хадис е сведен от Муслим./

18. Сън след петъчния джума намаз.
Предават от Анас радияллаху анху, който е казал: “Ние рано идвахме за петъчния джума намаз, а след като (го извършвахме) почивахме през деня./Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Също така се предава от Сахл радияллаху анху, че е казал: “Ние извършвахме петъчния джума намаз заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а след това настъпваше (време) за следобеден сън.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/

19. Обед след петъчния джума намаз.
Предават, че Сахл радияллаху анху, е казал: “Ние се отправяхме за следобеден сън и обядвахме след петъчния джума намаз” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

20. Четене на сура “aл-Кaхф”.
От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На всеки, който прочете сура “ал-Кахф" в петък ще сияе светлина до следващия петък” /Този хадис е сведен от ал-Хаким в
“ал-Мустадрак”. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих ал-Джамии” (6470)/

И накрая да отдадем хвала на Аллах, повелителя на световете! И нека да благослови и приветства Той нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и всичките му сподвижници!

— с Suray Fatima.
Благодарение на Muuehhid Musa

СТАРАЙТЕ СЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ЧУЖДА ДУА!

Някога в далечното минало огнепоклонник решил да направи сватба на сина си. За празненството били заклани доста животни. Миризмата на месо се разнесла из целия квартал. В съседната къща живеела мюсюлманка-вдовица заедно с четири сирака. Всички в продължение на дни умирали от глад. Горката жена почукала на вратата и поискала „огън”. Обаче целта и била друга. Била отишла с надеждата, че „може да дадат нещо за ядене”. Човекът въпреки, че разбрал намерението и, не дал нищо. Жената отново отишла да иска „огън”, но отново се върнала с празни ръце. Същото станало и при третото посещение.. Незнайно как, но последния път огнепоклонника се трогнал от вдовицата. За да разбере положението слязъл в мазето и залепил ухо на стената. Слуша едно от сирачетата моли майка си:

-Мамо, моля те иди още веднъж!.. Може пък този път да дадат нещо..

Жената през сълзи отвръща:

-Миличко, три пъти ходих.. Вече ме е срам..

Човекът чува всичко това. Сърцето му трепва. Приготвя една голяма софра и я изпраща в дома на вдовицата. Отново слиза в мазето и пак слуша. Най-малкото сираче прави дуа:



-Я Рабби, той ни уважи.. уважи го и Ти! Дари го с иман!

В последствие се чуват гласове:

-Амииин!

В този момент сърцето на огнепоклонника се обръща, изрича шахада и става един от правоверните.

http://selqm-jeni.hit.bg

Джихад и неговото значение

Джихад е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия. Но когато тази дума се свърже с исляма, означава борба в името на Аллах. Това е първата мисъл, за която се сещаме, когато се спомене джихад. И както ще поясним по-късно, Последният Пратеник, Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го е характеризирал като малък и голям джихад.

Мястото на джихада в религията

Джихадът е едно от най-важните задължения в земния ни живот. Пророците също са натоварени с това задължение. Джихадът означава човек да осъзнае своята същност или да осъзнае същноста на хората. Затова Всевишният е отредил важно място на джихада и го е определил като прославено и свещено дело. Между тези, които без причина бягат от джихад, и тези, които безспирно и без умора се борят в името на Аллах, има огромна разлика. В тази връзка е и знамението в Свещения Коран: “Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда.” (Жените, 4/95)

Но джихадът не е само размахване на мечове. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това – подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за “малък” и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека.

Разбира се, според периода и видовете джихад са различни. Понякога както само едно поучение или една помощ, или изразяване на мнение за нападки срещу религията може да бъде джихад, така също един добър личен пример може да се счете за джихад. За първите сподвижници на Пратеника на Аллах било задължително преселението (хиджрет), а тези, които не са успели да се преселят, се натъжили много и си мислели “как може да запълним тази празнина.” За такива хора Свещеният Коран повелява: “Не беше ли земята широка? Защо не се преселихте?” Това означава, че в този период преселението е било една величина от джихада или може би е бил самият той. Ето още няколко примера от Периода на благополучието: някои от сподвижниците не успели да отидат на джихад, тъй като родителите им били много възрастни и болни и имали нужда от грижи. Един младеж, който въпреки това си положение избягал и дошъл на бойното поле, Пратеникът, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го върнал с думите: “Иди и прави джихад за родителите си”, т.е. да се грижи за тях и по този начин намеква, че неговият джихад е именно това. Ето знамението, за което споменахме, намеква за тези, които поради някаква причина не са успели да отидат на джихад, че могат чрез проповеди да запълнят тази празнота.

Голям и малък джихад

Джихад е човек, използвайки силата си, принуждавайки себе си, да осъзнае човешките ценности и да открие същността си. Това се нарича “голям джихад”. “Малък джихад” е същото нещо да бъде цел в името на сплотяване и преоткриване същността на всички хора.

Връщайки се от битка, Партеникът на Аллах повелил: “Сега се връщаме от малкия към голям джихад.” Когато сподвижниците попитали кой е големият джихад, Пратеникът им отговорил: “Борбата със собственото си его (нефис).”

Малък джихад е не само този на бойното поле. Да се мисли, че това е така, означава да ограничим широкото му значение. Понякога една дума или едно мълчание, понякога само едно намръщване, една усмивка, напускане на неподходящо място или, накратко, всичко, извършено единствено в името на задоволството на Всевишния, да обичаме и ненавиждаме всичко според Неговите повели, всичко това влиза в рамките на джихада. Стремежът всичко това да бъде нашата цел в живота и благоденствието на обществото е също така джихад. Започвайки от най-близките – семейството си, и достигайки до всички сфери на обществото, обгръщайки целия свят, всичко това се побира в рамките на джихада.

Ако днес всички хора желаят да спечелят задоволството на Всевишния – би трябвало да е така, – освен че трябва да известяват останалите, би трябвало да подчинят своите лоши чувства и със задълбочен размисъл да преоткрият себе си. Ако не направят това, вероятността да излъжат най-вече себе си е голяма и сторените от тях неща не биха били полезни нито за тях, нито за някого другиго.

Водещият истински джихад е този, който със смирение, скромност, с духовно удовлетворение предпочита всяко нещо в името на Всевишния. Борбата, която води такъв човек, не ще бъде напразна. Той, вместо да пълни главите на останалите с полезни или ненужни неща, се стреми да запълни тяхната празнота с искреност, добри помисли, откровеност и смирение.

Джихадът е едно вътрешно и външно равновесие

При него има и духовно узряване, и спомагане за това на останалите. Да помогнеш на останалите да узреят е малък джихад. Ако двете бъдат разделени, думата джихад губи своя смисъл и от едното ще се породи отегчителност, а от другото – анархия. Но ние очакваме души, изпълнени с духовността и морала на Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари. А това, както във всички сфери, е възможно единствено с подчинение и следване пътя на Последния Пратеник.

И колко са блажени онези, които мислят за спасението на човечеството толкова, колкото мислят за собственото си спасение. И колко са блажени онези, които, спасявайки останалите, не забравят за себе си.

Взето от: http://bg.fgulen.com/content/view/29/6/

Една суфи - история

Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.

- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.

Учителят попитал:

- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?

Човекът казал:

- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.

Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как мо¬жеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозо¬та, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.

Та човекът казал:

- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?

Учителят извикал всички свои ученици и казал:

- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.

И казал точно това, което казва Лао Дзъ. На своите ученици той казал:

- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.

И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:

- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.

Та той ме попита:

- Кажи ми сега в какво се състои проблемът?

Но аз му казах:

- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!

Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си?

Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=519.0#ixzz1r4lBWE3P

Дуа

"Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.” (46:15)

ФБ: http://www.facebook.com/groups/187803407931258/365623446815919/?notif_t=group_activity