Бракът и за жената, и за мъжа е онази броня, която ги защитава от опасностите
и трудностите на външния свят. Семейството представлява средата, която е
неизменно условие за здравословното и хармонично развитие на децата.
Особено днес, когато опасностите, криещи се във външния свят, се увеличават,
конкурентната борба нараства и хората стават все по-безмилостни един към
друг, ролята на семейството и взаимоотношенията, основани на близостта и
сплотеността между членовете му, добиват още по-голяма значимост.
Независимо от това, а понякога и по най-различни други причини бракът се
разклаща и неминуемо се стига да развод, който по думите на Пророка (с.а.с.) е
позволеното, което Аллах (дж. дж.) не обича. Бракът като институция се базира
на взаимната копромисност и жертвоготовност, т. е. на взаимната
толерантност, разбиране и зачитане, които в никакъв случай не бива да бъдат
едностранчиви. Мъжът и жената в отношенията си един към друг и най-вече
към плода на брака си - децата, трябва да бъдат любвеобилни, разбиращи,
споделящи, зачитащи се. В многогодишната си практика съм изслушал много
съпрузи, които се гърчеха в раздори, стигаха на прага на развода, и съвместно
сме търсили начини и пътища за разрешаването на техните проблеми.
Забелязал съм, че причините, които предизвикват самите неразбирателства и
спорове, в същността си не са толкова важни неща и биха могли да се
разрешат лесно, стига да е налице взаимно разбиране, малко търпение и
малко повече готовност за компромиси от двете страни.
Трябва да отбележа обаче, че срещам и семейства, чиито членове ме изпълват
с възхищение пред тяхната жертвоготовност. Така онова, което единият от
съпрузите не съумява да направи, другият поема с готовност и го извършва, а
това се отразява добре на брака им.
Например г-н Федаи, който е на 40-45 години е един от тях. През последните
години той стана и хаджия, пусна си брада. Въпреки неговия благ нрав и
доброта, съпругата му е сприхава, не се съсредоточава върху семейните си
задължения, често предизвиква неразбирателства и раздори вкъщи. Знаех, че
г-н Федаи винаги подхожда компромисно, старае се тя да бъде колкото е
възможно по-удовлетворена. Но ето че един ден, воден от мисълта да не би да
страда от някакво заболяване, той я доведе при мен на консултация. Съпругата
му се държа неприемливо, не се притесняваше да го обижда и в мое
присъствие. А той през цялото време мълча. След като изслушах и двамата
поотделно и останахме насаме с г-н Федаи, аз си позволих да се пошегувам:
Хаджи ефенди, вие сте направо за дженнета. Разбира се, казах го предвид
поведението на съпругата му. А неговият дълбоко мъдър отговор бе следният:
”От години е тъй, господин докторе. Какво мислите ще стане, ако река да се
разведа. Само дето ще наруши мира и покоя в бащината си къща и ще им бъде
в тежест. А и нейното психическо състояние съвсем ще се влоши. Да речем се
2омъжи повторно - отново ще бъде напаст над главата на някой вярващ. Ами ако
този брат, този вярващ, се окаже не толкова търпелив като мен?! Затова нека
търпим, иншаллах, краят ще бъде добър.”
Мой дългогодишен пациент при посещенията си В болницата винаги бе
придружаван от своята съпруга. Понякога се налагаше да го приемем 6
болницата и той оставаше с дни, а тази свята жена, съпругата му, се грижеше
за него като за дете, даваше му лекарствата и т. н. От друга страна, тя се
грижеше за двете им деца, сама вършеше домашната работа и всичко,
свързано с живота им. С една дума тя, беше поела и женската и мъжката
работа и се справяше добре. Един ден й казах така:
- Нека Аллах (дж. дж.) бъде доволен и благосклонен към вас! Виждам как се
грижете за съпруга си , възхищавам ви се и искрено ви поздравявам за това!
Ако на ваше място беше друга жена, може би вече щеше да го е напуснала.
А тя ми отговори:
- Когато се омъжих за него, той не беше болен. След години се разболя,
имаме и две деца. През целия ни семеен живот той се държеше много добре с
нас. Беше нежен съпруг и любящ баща. Привързах се към него, заобичах го
още по-силно. Сега е болен и разбира се, аз съм човекът, който ще го гледа,
ще се грижи за него. Кой освен Всевишния може да определи кой от нас кога
ще се разболее?! Значи това е моята участ, това е моят късмет. Всичко,
идващо от Аллах (дж. дж), е белязано с добро.
Съпругата на една многоуважавана в обществото личност от 20 години лежи,
прикована на легло. Предвид това, че в момента е на 50 години, значи от 30-
годишна възраст е парализирана. Той нито веднъж не се оплака. Грижеше се
много добре за нея. Зная, че не би си и помислил да се ожени за друга. Аз ще
продължавам да се грижа за нея, в името на Аллах (дж. дж) и неговата
благосклонност - казва той.
Веднъж при мен пристигна съпругата на един човек, зает с интензивна
обществена работа. Тя беше толкова депресирана, че не можеше да
предотврати хълцанията си. Беше много притеснена, напрегната и се
чувстваше нещастна. Потърсихме заедно причините за това нейно състояние и
констатирах, че чувствата на самота и изоставеност изпъкват много ясно.
Ангажиран плътно с обществени задачи, съпругът й Всяка вечер се прибирал
много късно, а през уикендите също не си оставал у дома.
- И аз, и децата сме крайно напрегнати. Тук нямам познати, роднините ми са
далеч. Нямаме никого, с когото да се Видим и да обменим по някоя приказка.
Много ми е тягостно, чак получавам сърцебиене - каза тя.
Попитах я дали е споделила всичко това със съпруга си. Казах й:
3 - Той е разбран, Вярващ човек, може би ще ви отдели повече време, ако му
кажете. Може да се прибира по-рано вкъщи, да прекарва уикендите със
семейството си. Можете да излизате на излети или да вечеряте навън.
А тя отговори така:
- Съпругът ми се занимава с общественополезна работа. Той помага на
стотици хора, които се нуждаят от това. Така че и без друго е в постоянен
стрес, претоварен е, и аз никак не бих искала да го тревожа допълнително.
Тази съпруга беше наистина много разбрана, много деликатна; точно
отговаряща на израза жена мюсюлманка. За да предпази съпруга си от
допълнителни напрежения, тя не се оплакваше от нищо, одобряваше и
подкрепяше неговата дейност. Правеше всичко по силите си, за да му осигури
спокойствие. Беше го поддържала винаги, но тези компромиси вече я поставяха
в затруднения и тя не можеше повече да носи тежкия психически товар.
Аз, разбира се, не се задоволих само с предписване на медикаменти и
рутинните терапевтични разговори. Свързах се по телефона със съпруга й и го
уведомих. Дадох му и някои важни препоръки, след което той ми благодари и
каза, че ще приложи съветите ми.
Друга жена, която е символ на жертвоготовност в моите очи, живееше със
свекърва си. Без да се оплаква, тя търпеше Всичките странности в характера
на свекървата. Когато по някакъв повод доведе свекърва си при мен, на
въпроса ми за нейното отношение към свекърва й тя отговори:
- В името на Аллах (дж. дж), търпя. Тя е майка на съпруга ми, следователно и
моя майка. Щом обичам мъжа си, трябва да приема с обич и нея. Уталожвам
негативните си емоции с факта, че тя е по-възрастна, нейните забележки и
намеси си обяснявам с различията в характерите и възрастта ни, Все пак сме
различни поколения. Караме я някак. А когато успявам да я удовлетворя или
зарадвам с нещо, съпругът ми е по-доволен и чувствам как повече се
привързва към мен. Усещам, че обичта и уважението помежду ни също се
увеличават.
Колко щастливи са съпрузите, които се обичат и понасят общите
трудности в името на Аллах!
http://www.way-to-allah.com/bul/documents/brakat_i_semeistvoto.pdf
.jpg)