Имало една лоза, която се замислила: " Защо хората всяка година берат грозде от нея, отнасят го и никога не й казват благодаря""
В един прекрасен ден покрай лозата минал мъдър човек, седнал да си почине наблизо и лозата решила да го попита:
-Мъдри човече! Виждаш, че съм обикновена лоза. Когато плодовете ми узреят, идват хора, берат ги и никога няма и намек за благодарност към мен. Можеш ли да ми обясниш подобно поведение?
Мъдрецът помислил малко и казал:
- Може би причината е в това, че всички хора мислят, че ти няма как да не раждаш грозде...
Из: суфи притчи и разкази
Няма коментари:
Публикуване на коментар