ТОВА, КОЕТО ДНЕС Е ЗАГУБЕНО - ИЗЧАКВА УТРОТО.
МИЛОСТТА НА АЛЛАХ ПРЕВЪЗХОЖДА НЕГОВОТО ПОРИЦАНИЕ
"Не заслужавам никакво добро от Аллах, защото съм престъпващ и имам много грехове. За наказание, няма да ми бъде отредена обич и утеха, ще бъда обречен на самота".
Много хора са се чувстват по този начин в определен момент. Понякога нашите грехове ни тежат ужасно. Признаваме грешките си, но вместо да се върнем при Аллах, сътворени несъвършени и слаби, от тази "звънка", но твърде податлива глина, ние се отклоняваме. Чувстваме, че сигурно сме толкова лоши, че дори и Всемилостивия ще ни отхвърли. Друг път, не забелязваме плодовете от упоритостта си и смятаме, че няма да ни бъде дадено това, за което сме се трудили толкова усърдно.
За жалост, когато се държим по този начин, ние приписваме човешки качества на Аллах. Постъпваме така сякаш Аллах таи някаква омраза срещу нас, която ще изчезне само след като Той ни накаже или отхвърли някоя от молбите ни. Действаме така, като че ли Аллах само чака да сбъркаме и да каже: „Ха! Хванах ви!” Предполагаме, че ние трябва да „заслужим” Милостта на Аллах, като станем почти съвършени!!
Какво същност ни показва този начин на мислене за самите нас? Той ни посочва, че не сме имали наистина вяра в Него, с която да започнем. Вместо това, ние сме се надявали на това, което сме считали за наши собствени добри дела и на способностите си. Щом сгрешим или почувстваме, че нямаме силата да продължим, отчаянието сграбчва сърцата ни и доверието ни е поразено от съмнения за да повярваме, че Той ще ни изведе от затруднението ни. Трябва да разберем, че когато мислим добро за Аллах, това е, което ще намерим.
"Ще получите толкова, колкото е вярата ви!"
Очаквайте добро от Аллах, когато се залавяте за нещо трудно, дори и да не успеете. Когато най–любимият човек на Аллах, Пророкът (с.а.с.), мислел да се пресели в Медина, той (с.а.с.) започнал да разговаря с всички различни племена, които идвали за хадж, с надеждата, че някое от тях ще приеме исляма или най–малкото ще предложи закрила на вярващите. Той говорил с 26 различни племена и бил отхвърлен от всичките. Някои от племената дори го обидили и му се присмели. Нека спрем тук. Той е направил дауа (призоваване към исляма) на 26 племена. Можете ли да си представите чувството да бъдете отхвърлени от 5? Какво ще се случи, след като 10 ви отхвърлят? Колко ниско ще падне духът ви? Кога щяхте да се откажете? Накрая, той (с.а.с.) срещнал няколко младежа от Медина, които повярвали в неговото послание. Мухаммед (с.а.с.) не се отказал, защото имал добро разбиране за Аллах, което го мотивирало.Той знаел, той бил уверен че Аллах няма да го изостави.
Много хора се предават пред лицето на нещо привидно невъзможно. Понякога ние се отказване на индивидуално равнище: че ще се оженим, доверявайки се на високите морални ценности и доменстрираните добродетели у човек, дълбоко вярващ и с боязън пред думата, дадена пред Аллах, че ще получим работа, която искаме; понякога това става на световно ниво като несправедливостта в мюсюлманския свят. Но смисълът на битката е да се осъзнае кой контролира нещата. Това е Аллах. Аллах ни е казал, че Той се отнася към Своя раб така, както той мисли за Него. Ако ние се надяваме на добро, тогава ние ще намерим добро. А ако не мислим така, ще открием това, което очакваме. Нашето мислене трябва да е, че Аллах е толкова Милостив, че Той ще ни се притече на помощ.
Какво става, когато се сблъскаме с неуспеха? Когато човек не получи нещо, дори и намерението му да е било с това да получи задоволството на Аллах, той не трябва да се чувства обезсърчен. Ние очакваме добро от Аллах; „неуспехът” е просто временна пречка. Нужно е да бъдеме изпитани, за да засилим решителността си. Ако не получим тази чудесна любов от човека, която копнеем, повярвали в неговата почтеност и нежни думи, трябва да знаем, че Аллах е запазил нещо по – добро за вас. Единствено Той знае какво е добро за нас.
Ами когато постоянно грешим и не можем да изоставим определен грях? За някои от нас това ни кара да се откажем от себе си; вярваме, че не заслужаваме никакво добро от Аллах. Трябва да си припомним, че Аллах е ал-Уадуд (Любащия).
Неговата Милост превъзхожда Неговото Порицание!
Не става въпрос за заслужаване. Ако сме благодарни на Аллах, Той ни дава повече. Това не е защото ние сме достойни, а защото Аллах е толкова велик. Той е толкова Щедър. Шейтанът ни кара да се съсредоточим върху това колко сме лоши, за да се отчаем за Милостта на Аллах, както ни е научил Пратеникът (с.а.с.):
„Всички деца на Адем постоянно грешат, но най – добрите от тези, които постоянно прегрешават, са онези, които непрестанно се покайват.” (Тирмизи)
Пророкът (с.а.с.) е казал, че: „Един от признаците за достойнството на ибадета на даден човек, е той да мисли добре за Аллах.” (Ахмед)
Ако мислим добре за Аллах, независимо колко сме лоши, ние имаме надежда, че можем да станем по-добри и затова се стремим да вършим добри дела. Ако мислим лошо за Аллах, ние приемаме, че Той никога няма да ни прости, нито, че той може да ни направи по–добри; ето защо ние продължаваме да правим грешки. При все това не трябва да прегърнем идеята, че Аллах ще ни прости във всички случаи. Един от ключовите принципи на разкаянието е човек да съжалява. Ако ние не изпитваме истинско съжаление за греха, и просто искаме опрощение, за да се премахне този грях от книгата с делата, това е безрезултатно.
Помнете: „Делата са според намерението.” (Бухари)
Когато сгрешим, нека се почувстваме виновни, но също така нека се обърнем към Аллах. Ако сме искрени, Той ще ни прости. Той е толкова Опрощаващ. Той е толкова Велик. Той е толкова Великодушен. Дори когато вършим един и същ грях отново и отново, и отново, нашето добро мислене за Аллах, трябва да ни накара да разберем, че докато постоянно се борим срещу нефса си (низките си страсти) и срещу тази част от нас, която иска да се отдадем на този грях, ние вече сме били опростени. В края на деня, шейтанът е този, който иска да отидем на огъня, а не Аллах. Той (С.Т.) ни казва в Корана: „Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.” (Ниса: 27)
Шейтанът не само иска да отидете в Джехеннема, но също така желае да ви накара да живеете в ад и на този свят. Нашето добро мнение за Аллах не трябва никога да ни позволява да направим това. Аллах иска да приеме разкаянието ни, защото нашето съжаление е признаване на Неговото Име ал – Гаффар (Този, Който постоянно опрощава).
Точно както Пратеникът (с.а.с.) ни е съобщил, че Аллах е прекалено Милостив, за да върне ръката, която Го моли, Той е също прекалено Състрадателен, за да ни разочарова.
"Мислете добре за Аллах, когато сте изпитвани!"
Нека първо си отговорим на въпроса: Защо сме изпитвани?
„Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: „кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да несъмнено подкрепата на Аллах е наблизо.” (Бакара: 214)
И това Е отговорът. Като човешки същества, ние ще бъдем подлагани на изпитания. Но това не означава, че ще изживеем целия си живот в непрекъснати трудности, защото „несъмнено подкрепата на Аллах е наблизо.” И така, какъв е смисълът да минаваме през трудностите? Когато сме в трудно положение, трябва да знаем следното: Аллах ни е казал в Корана:
…Аллах ще стори облекчение след трудността.”(Талак 7)
Някои изпитания са толкова изтощителни, че ние не можем да се съсредоточим върху нищо друго. Но не трябва да забравяме, че ако трябва да изброим благодатите на Аллах (С.Т.), няма да можем да ги пресметнем. Само факта, че можете да направите седжде и да извикате: „о, Аллах!” е благодат, която превъзхожда всички останали.
Съществува цел зад изпитанието, и тази цел отговаря на нашето вътрешно състояние и на връзката ни с Аллах (С.Т.). Нашето изпитание не ни е дадено от някое случайно същество, а от Всемогъщия Аллах, Който е по–близо до нас от вената на шията ни. Освен това Аллах опрощава греховете ни, когато търпим и най – малкото неудобство, болка или нещастие.
Изпитанията са начин да се пречистим.
Нашата крайна цел е да спечелим задоволството на Аллах и Дженнета, а всички ние не успяваме истински да обожаваме Аллах, както Той заслужава.
Тези изпитания, колкото и да са трудни, намаляват нашия товар в Съдния ден, ако отговорим на тях с търпение. Изпитанията също умеят да ни припомнят нашата цел. Ако сме далеч от Аллах, тестът обикновено е за да ни доближи до Него. С каквото и друго да се занимаваме, изпитанието ще ни накара да осъзнаем, че нямаме никой, абсолютно никой, освен Него.
Ако сме близо до Аллах, то така ще бъде изпитана нашата твърдост. Дали сме близо до Аллах, само във време на леснина, или нашата вяра устоява и в трудните времена? Когато сме тествани, изоставяме ли добрите дела, които сме направили? Аллах (С.Т.) описва такива хора в следния айет:
„Някои от хората служи на Аллах с колебание. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба.” (Хадж: 11)
Изпитанията са също израз на обичта на Аллах. Пророкът (с.а.с.) е казал: „Когато Аллах обича някой човек, Той го изпитва.”
В хадис – кудси Аллах (С.Т.) казва на Джебраил (а.с.) да отсрочи отговора на дуата на раба, защото Аллах обича да чува неговия глас. Понякога отговорът на трудността е тази нужда от Аллах, онези дълги часове, прекарани в нощта и сълзите на искреност. Той ще ни накара да погледнем отвъд изпитанието. Този тест е от Аллах, и Той иска да ни научи на нещо, да ни пречисти от греховете, да укрепи вярата ни и да ни доближи до Себе Си.
Когато сбъркаме, даже и да сме извършили огромен грях, ние се връщаме при Него. Връщаме се при Него, признавайки, че това, което сме сторили е било наистина ужасно, но ние молим за Неговото опрощение, защото знаем, че Той е толкова Опрощаващ и че Неговата Милост обгръща всяко нещо. Когато грешим отново и отново и се отчаяме от себе си, ние се връщаме при Него с искрена дуа да ни помогне да спрем, знаейки, че Той ще се отзове.
"Аллах не ще погуби наградата на благодетелните!"
_____________
Преразказано от текстове на Ал -Бухари
Няма коментари:
Публикуване на коментар