Един грешник, съкрушен и тъжен, размишлявал цял ден за множеството свои грехове и все по-малкото свои добри дела. Отронила му се една сълза и го попитала:
„Защо си тъжен, Аллахов робе?”
Грешникът се предал и питал тази сълза, чиста и единствена:
„Защо се отрони, о, сълзице?
Сълзата: „Заради горещината на твоето сърце!”
Грешникът: „Горещината на моето сърце? Какво е изпълнило сърцето ми с огън?”
Сълзата: „Греховете и лошите дела!”
Грешникът: „Нима греховете влияят на горещината на сърцето?”
Сълзата: „Да...., нима не си чувал дуата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
„О, Аллах, томий греховете ми със сняг, вода и скреж!”?
Винаги, когато Аллаховият роб направи някакъв грях, в неговото сърце се подпалва огън, който се гаси единствено с вода и скреж.”
Грешникът: „Истината казваш... аз чувствам вялост и мъчнотия и си мисля, че това е заради греховете.”
Сълзата: „Е, да... греховете наистина оставят последици върху онзи, който ги извършва! Покай се пред Аллах, Аллахов робе!”
Грешникът: „Искам да те питам нещо.”
Сълзата: „Питай!”
Грешникът: „Чувствам грубост в сърцето си, как успя да се отрониш?”
Сълзата: „Това е инстинкт, Аллахов робе! Хората днес са изоставили своите сърца, така, че да не можеш да намериш богобоязливо сърце, което да е в постоянна връзка с Аллах, освен много малко от тях.”
Грешникът: „Каква е причината за това, сълзице моя?”
Сълзата: „Любовта към земния живот и привързаността към него. Хората са завладяни от земния живот, освен онези, над които Аллах се е смилил. Знай, дунята (земния живот) е като змия, завладява те с нейната красота, а те убива с отровата си. Така и хората се наслаждавата на дуньовските (земните) красоти, не виждайки отровата, който ги убива.”
Грешникът: „Каква е тази отрова?”
Сълзата: „Греховете и лошите дела, това е отровата, която убива сърцето и ако не се отстрани от него, сърцето бавно умира.”
Грешникът: „Как да изчистим нашите сърца от отровата?”
Сълзата: „ Аллах казва: „и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, -; а кой освен Аллах опрощава греховете? -; и не упорстват в своите деяния, знаейки,”/Али Имран:135/
/ благодарение на : Muuehhid Musa /
Няма коментари:
Публикуване на коментар