Права на жената над мъжа
Без
съмнение правото на мъжа над жена си е ограничено в самата нея, без
богатството й. Той има семейни права над нея, които преди малко
споменахме, като всички те са лични права. Той няма абсолютно никакво
право в състоянието й, освен със съгласието й. Тя е свободна в
разпореждането с парите си, мъжът й няма връзка с тях.
Що се отнася
до правата на жената над мъжа си, тя има финансови права над него, като
сватбеното дарение (махр), издръжката и лични права.
Ето и най-важните права на жената над мъжа си:
1. Да бъде с добър характер към нея; да се отнася добре с нея; да живее
прилично с нея; да не й причинява болка, както е споменато в хадиса,
че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
“Най-добрият от вас е най-добрият за жените си”, предаден от
Ат-Тирмизи, който е казал: “- Това е добър и верен хадис”.
Смисълът на хадиса е, че най-добрият мъж не е този, който извън дома си е
нежен и приятен, а със съпругата си груб и неприятен, а най-добрият от
вас е най-добрият по обноски с жена си, защото тя преди всички други
заслужава добрина и състрадание.
2. Да понесе болката, причинена от
нея; да бъде сдържан към нея, когато е лекомислена и ядосана; да прости
грешките й, като се ръководи по Пратеника на Аллах (Аллах да го
благослови и с мир да го дари). В достоверен хадис, предаден от
Ал-Бухари и от Муслим се казва, че: “Съпругите Му (Аллах да го
благослови и с мир да го дари) са Му отговаряли и някои от тях са Го
изоставяли през деня до нсщта”. В друг хадис, предаден от Муслим с
първоизточник Анас ибн Малик (Аллах да е доволен от него) се казва: “Не
съм виждал по-милостив към децата от Пратеника на Аллах (Аллах да го
благослови и с мир да го дари)”.
3. Да играе любовна игра с нея; да я
разсмива и да я забавлява, без да подронва авторитета си пред нея, а
като съблюдава умереност във всичко това. Без съмнение тези неща се
харесват на женските сърца.
4. Да бъде ревнив към нея; да пази
честта и достойнството й. Нищо да не подценява с безгрижие, ако от това
може да произтече падение.
Само че той няма право да прекалява в
недоверието, неотстъпчивостта и проследяването на тайните. Пратеникът на
Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил това. В
сборника с достоверни хадиси на Муслим има хадис с първоизточник Джабир
(Аллах да е доволен от него), в който се казва, че: “Пратеникът на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил мъжът да
дохожда при семейството си нощем, от подозрение или като търси грешките
им.”
5. Да й осигури самостоятелно жилище – отделено и по
религиозните норми, без някой от семейството да живее с нея. Всевишният
казва:
“И ги настанявайте, където и вие живеете, според своите възможности...” (Коран, 65:6).
6. Да й плати целия сватбен дар (махр), обещан да се даде при сключване
на брака (махр муаджал), колкото и да е голям, защото сватбеният дар е
право единствено на съпругата. Всевишният казва:
“А ако пожелаете на
мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на
първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен
грях?” (Коран, 4:20).
7. Да й осигури издръжка както е прието, която
да й стига. Издръжката включва храна, облекло и др. - без
прахосничесво. В тази издръжка за мъжа има въздаяние и награда от
Всевишния Аллах. В двата достоверни сборника с хадиси има хадис с
първоизточник Саад ибн Аби Уаккаас (Аллах да е доволен от него), който е
казал, че Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) му казал: “Несъмнено, щом ти осигуряваш издръжката, като с това
искаш единствено удовлетворението на Аллах, ще бъдеш възнаграден заради
нея, дори за това, което поставяш в устата на жена си”. Тоест, и за
храната, която й осигуряваш, ти ще бъдеш възнаграден. Също в двата
достоверни сборника има хадис с първоизточник Абу Масууд Ал-Бадрий
(Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеникът на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако мъжът осигури
издръжката на семейството си, заради Аллах – с надеждата да бъде
възнаграден в другия свят – тя за него е благодеяние”.
8. Да я научи
на религията й, ако тя не знае, като започне от основите на вярата;
след това необходимите постановления на религиозните норми, които са
свързани с чистотата, менструацията, молитвите, постенето и др.; да я
насърчава винаги да отслужва молитвите, защото му е повелно да го прави
със знамението на Всевишния:
“И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея!” (Коран, 20:132).
Тоест, постоянствай в молитвата. Също:
“ О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на
който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се
противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се
повели.”(Коран, 66:6).
9. Да бъде справедлив между жените си, ако са
две или повече; да не предпочита едната пред другите – все едно дали с
пари, или издръжка, или с преспиване при нея – той трябва да уеднаквява
всичко между тях, освен привързаността на сърцето. Тъй като по-голямата
привързаност на сърцето към едната не се порицава, защото човек няма
власт над сърцето си. В достоверен хадис, предаден от Абу Дауд, от
Ат-Тирмизи, от Ибн Мадже, от Ан-Несаи и от други се казва, че Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой има две
жени и склони само към едната, в съдния ден ще дойде като едната му
страна ще е наклонена”. Тоест: ако не е справедлив между тях и угнети
едната от тях.
10. Да я превъзпита, ако покаже опърничавост и влиза в
разправии, за да я накара да се смири и оправи. Като смирението да не е
само за пред него, а преди всичко смирение пред Всевишния Аллах – ако
жената изостави молитвата, мъжът трябва твърдо и решително да й нареди
да изпълнява молитвите. Мъжът не трябва да проявява отстъпчивост спрямо
нея, ако тя изостави някакво задължение; или извърши някакъв грях,
защото той е нейният пазител и отговорният за нея.
Само че
превъзпитанието трябва да се осъществи на етапи. Като се почне първо с:
направляване, предупреждаване, сплашване, подбуждане и заканване. Ако
това не я вразуми преминава към: обръщане на гръб в леглото; след това
се отделя от леглото; също така изоставя я, въпреки че са в една стая и
я оставя сама навсякъде в къщата. Изоставянето й може да продължи от
една до три нощи. Ако и това не я вразуми се стига до това: да я удари –
без да й се причини силна болка; да я заболи, но да не кърви и да не й
вреди. Но да удари лицето й, това не му е разрешено. Той трябва да
избягва да удря главата, корема, хълбоците и местата по тялото й, които й
причиняват болка, в изпълнение на словата на Всевишния:
“...А
онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [ после] се
отдръпнете от тях в постелите, и [ ако трябва] ги удряйте! А покорят ли
ви се, не търсете средство против тях!...” (Коран, 4:34).
Полезно е
тук да поясним, че удрянето на жената, което е позволено в това
знамение е при условие, че опърничавостта и влизането в разправии е
единствено от страна на съпругата, и всичко това след като мъжът е
изпълнил предните два етапа: увещаването и отдръпването от постелята. И
ако те не я вразумят и продължи да се инати, тогава той има право да я
удари с цел превъзпитание.
Няма съмнение, че това знамение не може
да послужи за довод на някои невежи мъже, които смазват от бой жените си
и за най-малкото нещо и твърдят, че мъжът има право да бие жена си...
Мъжете, които бият жените си без да има явно непокорство от тяхна
страна, не са добри съпрузи, нито пък последователи на морала на
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Потвърдено е, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)
никога не е удрял някоя от жените си, а се ограничавал с увещаването и
отдръпването от постелята.
11. Да не прекъсва половия акт, освен с нейно съгласие. В предния раздел вече пояснихме този въпрос.
12. Да се стреми тя да е неопетнена, защото предпазването й от
забраненото (харам) е негово задължение. Това се реализира като
съблюдава желанието й за полов акт, така както тя съблюдава неговото
желание. Мъжът трябва да изчака докато жена му получи желаното
задоволяване на половото си желание. Този въпрос вече го анализирахме
подробно в пети раздел.
13. Да не я унижава с: хокане; упрекване;
презрение. Нито с думи, нито с дела; нито по отношение на телосложението
й, нито по отношение на морала й; нито по отношение на семейството й ,
нито по отношение на роднините й, защото това въобще не е от морала на
вярващия.
14. Ако я обикне, да я уважава много; ако не я обикне, да
не я малтретира – а или да се отнася с търпение към нея, или с добро да
се разведе с нея. Жената се уважава единствено от великодушния мъж и се
унижава единствено от долния мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар