Един сляп и куц човек стоял под едно дърво и искрено отправял молитви към Всевишния:
- О, мой Създателю!
Ти, който си ми дал толкова много блага, че и най-богатите хора не ги притежават! Слава и благодарност за всички тези блага!
Тогава оттам минавал Хазрат Иса (Исус).
Когато го видял, че е сляп и куц отишъл при него и го попитал:
- О, раб на Аллах! Какви са тези блага, че дори и богатите не ги притежават?
Слепият се обърнал към посоката, от където идвал гласът, и казал:
- Всевишният ми е отредил сърце, с което мога да го опозная.
Отредил ми е език, с който мога да го възхвалявам.
Нима има по-голямо благо от това да Го опозная и да Го възхвалявам? Колко много са богаташите, които не са изпитали сладостта да го опознаят и възхваляват!
Но на човек като мен, който е сляп и куц, Той е отредил най-големите блага, затова аз съм благодарен и го възхвалявам.
Хазрат Иса седнал при слепия човек и го целунал по очите.
След това човекът прогледнал и се стъписал:
- Ти да не си онзи Пратеник, който съживява мъртвите?
Иса, мир нему, отговорил:
- Не пролича ли?
- Да - отвърнал човекът, - по очите пролича, но по краката все още не!
- Опитай да се изправиш, може и по краката да проличи - отвърнал Пророкът.
Човекът се изправил и когато разбрал, че и краката му са оздравели, казал:
- Пратенико на Аллах, позволи ми още преди да е късно, да благодаря на Всевишния.
Паднал в дълбок поклон (сежде) и рекъл:
- Мой Създателю! Когато не можех да ти се отблагодаря за сърцето, което те познава, и езика, който ти благодари, сега как мога да ти се отблагодаря за двете очи и здравите ми крака?
Тогава около тях се събрали хора, които искали да целунат ръката на Пророка.
А Иса, мир нему, показал молещия се човек и казал:
- Човекът, който заслужава да му бъде целуната ръката, е този, който съзнава отредените му блага. Целунете неговите ръце.
Хората казали:
- Ние цял живот притежаваме благата, заради които той е в поклон. Тогава Иса, мир нему, казал:
- Този, който се замисля, съзнава отредените му блага, а този, който не мисли, счита себе си, че е лишен от всичко!
https://www.facebook.com/groups/116545031843532/
вторник, 29 октомври 2013 г.
четвъртък, 24 октомври 2013 г.
Човекът се ражда веднъж на този свят...
О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай!
(89:27-30)
Човекът се ражда веднъж на този свят, а за тези, които са удостоени с милостта на Всевишния Аллах, е характерно и повторно раждане.
Първото раждане е познато на всички нас.
Това е денят, в който човек излиза от мрака на майчината утроба и се появява на този свят.
В него е съучастник всеки един човек, било то вярващ или неверник, добър или лош, дори то е присъщо и на животните.
Що се отнася до повторното раждане, това е денят, в който човек излиза от мрака на безверието и прегрешенията, и влиза в светлината, осветяваща пътя на подчинението към Аллах Субханеху ве Теаля.
Това е денят на пробуждане от заблудата, при което човек разбира, че не е създаден безцелно и напразно.
Прозрение, свързано с дълбока размисъл и равносметка на живота, съпроводено със сълзи на очите и поклон пред Всевишния, Всемилостивия и Милосърден Аллах.
Това раждане не е свързано с определена възраст, а е възможно да се осъществи по време на всеки един период от човешкия живот.
Кой е по-щастлив от този, който се е родил при това раждане?
И кой ден е по-превъзходен от деня, в който човек се обвързва с неговия Създател, вкусва от сладостта на вярата, освобождава се от оковите на шейтана и открива светлината на Исляма?
Когато човек размисли върху живота, вижда, че голяма част от хората са объркани и заблудени, живеят на този свят, но не могат да схванат неговия смисъл, не познават Онзи, Който ги е създал, не търсят начина на живот, от който Той ще бъде доволен, не знаят и участта, която ги очаква след смъртта.
Така те са изпълнени с притеснение и не намират покой.
Разбира се, човек, докато не опознае своя Създател и не повярва в Него, няма да намери удовлетворение и покой.
https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%83%D0%BC/155215761164474?hc_location=stream
Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай!
(89:27-30)
Човекът се ражда веднъж на този свят, а за тези, които са удостоени с милостта на Всевишния Аллах, е характерно и повторно раждане.
Първото раждане е познато на всички нас.
Това е денят, в който човек излиза от мрака на майчината утроба и се появява на този свят.
В него е съучастник всеки един човек, било то вярващ или неверник, добър или лош, дори то е присъщо и на животните.
Що се отнася до повторното раждане, това е денят, в който човек излиза от мрака на безверието и прегрешенията, и влиза в светлината, осветяваща пътя на подчинението към Аллах Субханеху ве Теаля.
Това е денят на пробуждане от заблудата, при което човек разбира, че не е създаден безцелно и напразно.
Прозрение, свързано с дълбока размисъл и равносметка на живота, съпроводено със сълзи на очите и поклон пред Всевишния, Всемилостивия и Милосърден Аллах.
Това раждане не е свързано с определена възраст, а е възможно да се осъществи по време на всеки един период от човешкия живот.
Кой е по-щастлив от този, който се е родил при това раждане?
И кой ден е по-превъзходен от деня, в който човек се обвързва с неговия Създател, вкусва от сладостта на вярата, освобождава се от оковите на шейтана и открива светлината на Исляма?
Когато човек размисли върху живота, вижда, че голяма част от хората са объркани и заблудени, живеят на този свят, но не могат да схванат неговия смисъл, не познават Онзи, Който ги е създал, не търсят начина на живот, от който Той ще бъде доволен, не знаят и участта, която ги очаква след смъртта.
Така те са изпълнени с притеснение и не намират покой.
Разбира се, човек, докато не опознае своя Създател и не повярва в Него, няма да намери удовлетворение и покой.
https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%83%D0%BC/155215761164474?hc_location=stream
Предписаното зло не се предотвратява, освен чрез правене на дуа
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Предписаното зло не се предотвратява, освен чрез правене на дуа.” /Тирмизи/
сряда, 23 октомври 2013 г.
Най- голям берекет има в този никях...
Айша /Р.А./ казва:
"Най- голям берекет /благодат/ има в този никях, при който жената иска най-малък мехир." (Ахмед, 6/82
"Най- голям берекет /благодат/ има в този никях, при който жената иска най-малък мехир." (Ахмед, 6/82
неделя, 13 октомври 2013 г.
Денят Арафа - Денят преди Курбан Байрам
Денят Арафа - Денят преди Курбан Байрам ( Понеделник 14ти октомври 2013г.)
Хвала на Аллах!
Денят Арафа (9-ти ден от Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:
1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.
В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за това, как един човек от юдеите му казал: “О, повелителю на правоверните! Вие четете в своята Книга един айет. Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”. Омар радияллаху анху, попитал: “И кой е този айет?” Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия./5:3/ Омар радияллаху анху, казал: “Ние знаем какъв е този ден. Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,[този айет]. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, е стоял на [местността] Арафат в петък!”
2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма! Това са дни за ядене и пиене.” /Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.”
Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е казал: “[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”
3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.
Великият Аллах, се заклева само за велики неща. И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"/85:3/
Предава се от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].
Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне: “Кълна се в
четното, и в нечетното!/89:3/
Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа. Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.
4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.
От Абу Катада радияллаху анху, се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!” /Този хадис е сведен от Муслим./
Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък. Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, не е говял през този ден. Съобщава се, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.
5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци. Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:
И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!” Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”/7:172-173/ /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./ Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!
6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.
В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша радияллаху анха, за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа. И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”
От Ибн Омар се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:: “Вижте Моите раби! Те са дошли занемарени и прашни.” /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
-Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Хвала на Аллах!
Денят Арафа (9-ти ден от Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:
1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.
В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за това, как един човек от юдеите му казал: “О, повелителю на правоверните! Вие четете в своята Книга един айет. Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”. Омар радияллаху анху, попитал: “И кой е този айет?” Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия./5:3/ Омар радияллаху анху, казал: “Ние знаем какъв е този ден. Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,[този айет]. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, е стоял на [местността] Арафат в петък!”
2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма! Това са дни за ядене и пиене.” /Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.”
Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е казал: “[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”
3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.
Великият Аллах, се заклева само за велики неща. И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"/85:3/
Предава се от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].
Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне: “Кълна се в
четното, и в нечетното!/89:3/
Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа. Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.
4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.
От Абу Катада радияллаху анху, се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!” /Този хадис е сведен от Муслим./
Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък. Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, не е говял през този ден. Съобщава се, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.
5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци. Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:
И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!” Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”/7:172-173/ /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./ Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!
6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.
В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша радияллаху анха, за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа. И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”
От Ибн Омар се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:: “Вижте Моите раби! Те са дошли занемарени и прашни.” /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
-Мухаммед Салих ал-Мунаджид
събота, 12 октомври 2013 г.
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Който отиде при врачка или гледач и повярва ...
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Който отиде при врачка или гледач и повярва на това, което му казва, то четиридесет дена намаза не му се приема.” /Муслим – 2230/
неделя, 6 октомври 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)