Няколко Сури от Корана

Слабата вяра се проявява в презрение и пренебрежение към онова, което е одобрявано, и незаинтересованост към малките добрини.

Мухаммед, саллaллаху алейхи уa сaллaм, ни наставлява да не бъдем такива.
Имам Ахмaд, Аллах да се смили над него, предава хадис, разказан от Абу
Джурай ал-Худжaйми: „Отидох при Пратеника на Аллах и му рекох:

„О,Пратенико на Аллах, ние сме хора бедуини, затова ни научи на нещо, чрез което Аллах да ни облагодетелства! Тогава той рече: „Не омаловажавай никоя добрина, дори и да пресипеш от твоето ведро във ведрото на онзи, който иска вода; дори и да заговориш ближния си с ведро и засмяно лице”. 20
И така ако някой дойде и поиска да си налее вода от кладенеца, а ти вече си
вдигнал ведрото и го излееш в неговото, то тази постъпка, макар външно да
изглежда дребна и незначителна, пак не заслужава да бъде омаловажавана.
Удостоена с благоволението на Аллах Всевишния е и постъпката, когато някой
се обърне към ближния си със засмяно лице, когато човек почисти отпадъците
в джамията, та дори една сламка да е от земята. Може би точно тази дребна
постъпка ще бъде причина за опрощаване на греховете; Аллах ще възнагради
Своя раб, че е сторил тези дела, и ще му опрости. Мухаммед, саллaллаху
алейхи уa сaллaм, е казал:
„Един човек, както си вървял, минал край клон от дърво на пътя и си рекъл: „Ще го отстраня в името на Аллах, за да не пречи на мюсюлманите”. Поради това Аллах го въвел в Дженнета”.
21
Душата, която презира малките добрини, крие в себе си зло и слабост. Като
наказание е достатъчно подценяването на малките добрини, заради което
човек да бъде лишен от предимството, описано от Пратеника, саллaллаху
алейхи уa сaллaм: „На онзи, който премахне препятствие от пътя на
мюсюлманите, ще му бъде записана една добрина. А от когото е приета
една добрина, ще влезе в Дженнета”. 22
Муаз, Аллах да е доволен от него, вървял с един човек, навел се и вдигнал от пътя камък. Тогава другият го попитал: „Какво е това?” А той му отвърнал: „Чух Пратеника на Аллах да казва, че „който отстрани камък от пътя, Аллах ще му запише една добрина, а който е сторил добрина, ще влезе в Дженнета” 23.

източник: Признаци и лечение на слабата вяра
(Мухаммед Салих ал-Мунаджид )

Хадис: Широтата на опрощаването на Всемогъщия и Велик Аллах

ХАДИС 40: ШИРОТАТА НА ОПРОЩАВАНЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ И ВЕЛИК АЛЛАХ

«قال الله تعالى: يا ابن آدم، إنك ما دعوتـني ورجوتـني غفرت لك على ما كان منك ولا أبالي. يا ابن آدم، لو بلغت ذنوبك عنان السماء، ثمّ استغفرتني غفرت لك. يا ابن آدم، إنك لو أتيتـني بقراب الأرض خطايا، ثمّ لقيتـني لا تشرك بي شيئا، لأتيتك بقرابها مغفرة» — رواه الترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.

От Енес (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Всевишния Аллах каза: О, сине на Адам, щом Ме призовеш и Ме помолиш [за прошка], Аз ще ти простя това, което си извършил, без да се замисля. О, сине на Адам, дори твоите грехове да достигнат до облаците в небето и Ме помолиш за прошка, Аз ще ти простя. О, сине на Адам, дори да дойдеш при Мен с грехове колкото земята и Ме срещнеш, без да съдружаваш с Мен [други божества], Аз ще ти дам опрощение колкото земята”. — Хадис, предаден от Тирмизи, който казал: добър и достоверен хадис.

Тирмизи разказва този хадис в глава “الدعوات” (ад-Да‘уāт — Молитвите), раздел “غفران الذنوب مهما عظمت” (Гуфрāн аз-зунуб махмā ‘азумат — Опрощаването на греховете, колкото и да са големи), номер 3534.

Дāрими го разказва под номер 2791.

Сахāуи, след като изследва този хадис, казва: “Това е добър хадис”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Щом Ме призовеш и Ме помолиш”: Докато продължаваш да Ме зовеш и искаш от Мен прошка за греховете си или за нещо друго. Щом Ме зовеш с покорство и отправяш молитви. Призоваването ( دعاء — ду‘ā’) е същността на ‘ибāдетите, а същността на ду‘ā’, е човек да зове Аллах за помощ и подкрепа по отношение на себе си.

“И Ме помолиш”: страхувайки се от наказанието Ми. Ако пожелаеш да ти простя и се уплашиш от Моето величие. Молбата ( رجاء — раджā’) тук е със значение страх. “Раджā’” е очакване на доброто и скорошното му случване.

“Аз ще ти простя”: Ще скрия недостатъците ти и ще премахна греховете ти.

“Това, което си извършил”: Дори и да са много греховете ти, малки или големи.

“Без да се замисля”: Тоест без да Ме притеснява това, че са много. Защото в сравнение с величието на Аллах, престъпленията на хората и греховете им са като малка прашинка или по-малки и от нея.

“Достигнат”: Поради голямото си количество или самата им големина. Това е хипербола за многото грехове, така че ако те бяха физически тела, щяха да запълнят пространството между небето и земята.

“Облаците”: които са ни известни; или най-високата точка в небето, до която погледът на човека може да достигне.

“И Ме помолиш за прошка”: Поискаш от Мене прошка, а тя е предпазване от злините за греховете и тяхното скриване.

“Колкото земята”: С количество, което може да запълни цялата земя.

“И Ме срещнеш”: След като умреш и Ме срещнеш в Съдния ден.

“Без да съдружаваш с Мен [други божества]”: Тоест, бъдейки убеден, че Аз нямам никакъв съдружник във владението Си — нито син, нито отец. И извършвайки делата си само в Мое име.

“Опрощение”: Което е премахването на наказанието и даряването на наградата.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

Този хадис пояснява големината на опрощаването на Всевишния Аллах, за да не се отчаят грешниците от многото им грехове. Същевременно, той не трябва да се разбира, че човек трябва да се потопи в грехове, защото това може да възпрепятства опрощаването. Нека поясним хадиса:

1. Средства за опрощаването.

За опрощаването на допусканите грешки от човека има пътища и средства, ето някои от тях:

—1) Отправяне на призив (ду‘ā’) и очакване на отговора.

Отправянето на ду‘ā’ е нещо, което е повелено, и за което има обещание да й се отговори. всевишния Аллах казва: “И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!…”, (Гāфир: 60). В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник ан-Ну‘мāн ибн Бешир (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Призивът е служене на Аллах”, след това прочел този айет: “И рече вашият Господ…”. Щом Всевишния Аллах удостои някой човек да отправи призив към Него и да Го моли, той го удостоява и с приемане на неговия призив и неговите молби. В марфу‘ хадис, предаден от Табарāни, се казва: “Който бъде удостоен да отправи молба, той ще бъде удостоен и с приемане на молбата му, защото всевишния Аллах казва: « Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!»”. В друг хадис се казва: “Щом Аллах отвори за човека вратата на призоваването, Той отваря за него и вратата на отговарянето”.

—2) Условия за отговарянето на призоваването, пречки и етични норми:

Призоваването е причина, която изисква да му се отговори, когато условията са налице и няма пречки за това. Отговарянето на призоваването може да не е цялостно, ако някои условия не са налице или има някои пречки за това. Нека разгледаме тези условия:

а) присъствието и надеждата;

Едно от най-важните условия е да има присъствие на духа и сърцето наред с очакването на отговора от Всевишния Аллах.

В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Зовете Аллах и бъдете убедени, че Той ще ви откликне. Всевишния Аллах не приема призива на този, чието сърце е небрежно и невнимателно”.

В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е довел от него и баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцата имат съдържание, някои от тях са по-внимателни от други. Когато молите всемогъщия и Велик Аллах за нещо — о, хора — , молете Го, бъдейки убедени, че ще ви се отговори. Аллах не отговаря на човек, който Го моли с небрежно сърце”.

Един от признаците за надеждата е доброто покоряване. Всевишния казва: “Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Бакара: 218).

б) решимостта в молбата и зова;

Тоест човек трябва да моли Аллах с искреност, решителност, увереност и постоянство. Искането не трябва да е колебливо нито в сърцето, нито в изричаното. В хадис, предаден от Муслим, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на този, който отправя молба или моли за прошка, да казва в молбата или покайването си: “О, Аллах, прости ми ако искаш. О, Аллах, смили се над мен ако искаш”. А наредил да бъде силен в зова си, защото Аллах прави онова, което Той пожелае и никой не може да Го принуди.

В достоверен хадис, предаден от Тирмизи, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой отправи молба да не казва: О, Аллах, ако пожелаеш, прости ми. А да бъде решителен и нека придаде значимост на желанието, защото Всевишния Аллах не счита за голямо онова, което дарява”.

в) настойчивост в молбата;

Всевишния Аллах обича рабът да обявява предаността си към Него и нуждата си от Него, за да му откликне и да му се отзове на искането. Щом човек е настойчив в молбата си, щом копнее да му се отговори и го е страх, той е близо до отговора. Ако някой почука на врата, скоро тя му се отваря. Всевишния Аллах казва: “…И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните”, (ал-А‘рāф: 56). В марфу‘ хадис, предаден от Хāким в неговия Мустадрак, с първоизточник Енес се казва: “Не се отказвайте от зова на Аллах, този, който зове Аллах не ще бъде погубен”. В хадис, предаден от Ибн Мāдже, се казва: “Който не иска от Аллах, Той му се ядосва”. В предания се казва, че когато някой призове Аллах и Го обича, Той ще каже: “Ей, Джибрил, не бързай да му изпълниш молбата, защото обичам да слушам гласа му”.

г) прибързването и отказването от призоваването;

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на човек да избързва и да се отказва от отправянето на призив към Аллах поради закъсняването на отговора, защото това е едно от нещата, които възпрепятстват откликването на неговата молба, дори и да чака дълго. Това е така, защото Всевишния Аллах обича онези, които са настоятелни в молбите си. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “На всеки от вас му се отговаря на молбата щом не избързва и не казва: Молих се на моя Господ, но не ми отвърна.” — Муттафак ‘алейхи.

д) храната, която е халāл.

Една от най-важните причини за отговарянето на молбата е храната на човека да е от халāл и да е осигурена по законен начин. Една от пречките да не се приема молбата е човекът да не обръща внимание на храната си: дали е от харāм или от халāл. В хадис, предаден от Муслим и други, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “…След това спомена човека, който … протяга ръце към небето: “Господи, Господи!”, а храната му била от забранената, пиел е от забраненото, обличал се със забраненото и се препитавал със забраненото. Как тогава да му се изпълни [молбата]?!”. В хадис, предаден от Табарāни в неговия ал-Му‘джам ас-сагир, се казва: “Ей, Са‘д, нека храната ти бъде от халāл и молбите ти ще бъдат изпълнени”.

2. Искането на опрощение.

Едно от най-важните неща, които човек трябва да иска от Аллах, е да му прости греховете и онова, което ще последва от това, като спасяването от Огъня и влизането в Рая. В хадис, предаден от Абу Дāуд и други, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Все около това говорим”. Тоест, все за искането да се влезе в Рая и спасението от Огъня. Абу Муслим ал-Хулāни казва: “При всяка мисъл за молитва се сещам за Огъня и я отклонявам към молене на Аллах за закрила от него”.

3. Ако човек иска единствено онова, в което има добро за него.

Една от милостта на Всевишния Аллах към своя раб е той да иска от него осъществяването на някаква светска нужда. В такъв случай Аллах или му изпълнява желанието, или го заменя с нещо, което е по-добро от онова, което той желае, например: да отклони от него някакво зло; или да му го запази за отвъдния свят; или благодарение на това искане, да му прости един грях. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи, с първоизточник Джāбир, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах [или] отговаря на искането на всеки, който го зове, или премахва от него злина, подобна [по големина] на поисканото нещо, щом не е поискал да извърши грях или да прекъсне родствена връзка”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и от Хаким в неговия Мустадрак, с първоизточник Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “На всеки мюсюлманин, който отправя молитва (ду‘ā’), която не е за нещо греховно или за прекъсване на родствена връзка, заради нея Аллах му дава едно от следните три неща: или скоро да му даде каквото е поискал; или да му го запази за отвъдния живот; или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”. Когато сподвижниците чули тези думи, възкликнали: “Тогава ще го правим често”. А той казал: “Аллаху акбар”. В преданието на Табарāни, вместо “или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”, се казва: “или заради нея да му прости един извършен грях”.

4. Някои етични правила за отправянето на призив към Аллах.

Избирането на най-подходящите времена.

Предварителното вземане на абдест.

Разкаянието (тауба).

Обръщането по посока на Кибла и вдигането на ръце към небето.

Започването с “елхамду лиллях”, “Аллахумма салли …” и “Аллахумма бāрик…”.

По средата и накрая пак да се кажат “Аллахумма салли …” и “Аллахумма бāрик…”, и да се завърши с “Āмин”.

Да не конкретизира единствено себе си в своята ду‘ā’, а да я стори всеобща.

Да вярва в Аллах и да се надява, че Той ще му отговори на призива.

Признаването на греховете.

Снишаването на гласа.

5. Молбата за прошка, колкото и да са големи греховете.

Греховете на човека колкото и да са големи, то милостта на Всевишния Аллах и Неговата прошка са много по-големи. В сравнение с милостта и прошката на Всевишния Аллах греховете са нищожно малки. В хадис, предаден от Хāким, с първоизточник Джāбир (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който се вайкал и казвал: “Ох, горко на мен заради греховете ми”, той повтарял тези думи. Като го чул Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Кажи: О, Аллах, опрощаването Ти е по-голямо от греховете ми. На милостта Ти се надявам, не на делата си”. Мъжът ги казал. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Стани, Аллах вече ти прости”.

6. Молбата за опрощаване в Корана.

В Корана много често се споменава опрощаването.

Понякога то се повелява, Всевишния казва: “…И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). Също: “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…”, (Худ: 3).

Понякога се възхваляват онези, които молят за прошка, Всевишния казва: “…И молещите опрощение в ранни зори”, (Āли ‘Имрāн: 17). Също: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135).

Понякога от молбата за опрощение зависи дали ще се прости. Споменава се, че Всевишния Аллах ще прости на онзи, който го моли за прошка. Всевишния казва: “Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ан-Нисā’: 110).

Това е едно доказателство, че молбата за опрощаване е от голямо значение и че тя е основата за спасението на човека, който постоянно извършва грехове, с умисъл или без умисъл.

7. Разкайването и молбата за опрощаване.

Много чест молбата за опрощаване в Корана се споменава наред с разкайването: “Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?…”, (ал-Мā’ида: 74). “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…”, (Худ: 3). И много други айети, в които молбата за опрощение е израз на искане на прошка, а разкайването, на отказване от греховете със сърцето и с органите на цялото тяло.

Понякога молбата за опрощаване се споменава самостоятелно, когато тя води до самата прошка: “Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости…”, (ал-Касас: 16). “…И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). И още много други такива айети. Подобно на това е и споменатото в този хадис и другите, подобни на него. Изразът “استغفرتني” (буквално: помоли ме за прошка) означава: Ти се разкая искрено; съжаляваш за греха, защото е грях; отказваш се от греха заради Аллах; решаваш се никога повече да не го повториш; поправяш се и наваксваш пропуснатите покорства; и връщаш несправедливо отнетото на собственика или ги молиш да ти простят дължимото им. За да бъде простено на човек непременно трябва да имаме отказване от греха и поправянето на положението. Всевишния казва: “А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден”, (ал-Мā’ида: 39).

8. Молбата за опрощаване и упорството в същото деяние.

Казва се, че всички текстове, в които се говори за молбата за опрощаване без да се споменават някакви условия, се ограничават със споменатото в айета: “…и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135). В този айет Аллах обещава да прости греховете на този, който го моли за прошка и не упорства в деянието си. В хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, с първоизточник Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е упорстващ в деянието си онзи, който ако извърши грях, моли за прошка, дори да ме моли за прошка по седемдесет пъти на ден”.

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой раб извърши грях и каже: Господи, извърших грях, прости ми! Всевишния Аллах казва: Моят раб узна, че си има Господ, който прощава греха и наказва заради него, прощавам му. След известно време рабът извършва друг грях…”, след това в хадиса се казва, че казаното при първия път се повторило няколко пъти. В преданието на Муслим пък се казва, че на третия път Аллах е казал на раба си: “Простих на Моя раб, нека върши каквото си иска”. Тоест, щом положението му е такова, че всеки път, когато извърши някакъв грях, моли за прошка. На пръв поглед ни се струва, че в този хадис няма условие за приемането на молбата за опрощение, тя да е съпроводена с отказване от деянието, но не е така, защото истинската молба за прошка, която става причина да се прости на човека е онази, която е съпроводена с отказване от деянието, тъй като Всевишния Аллах хвали именно такива и им обещава да им прости и тогава може да се очаква разкаянието да е искрено. Някои философи-гностици са казвали: “Ако плодът от молбата за опрощаване на някого, не е неговото поправяне, то неговата молба за опрощаване е лъжовна”.

Що се отнася до това, човек да отправя молбата за опрощаване с езика си, но със сърцето си да продължава да следва греховното деяние, то това е само една молба, която Аллах както може да приеме, така и да отхвърли. Понякога има надежда молбата на такъв човек да се приеме, особено ако излезе от сърце, покрусено от греховете; или съвпадне с време, в което молбите се приемат, като ранните зори, след езана, след кланянето на фарзовете на намазите и други подобни. Но понякога продължаването на вършенето на греховете може и да възпрепятства приемането на молбата. В марфу‘ хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах се казва: “Горко на онези, които продължават да вършат греховните си деяния знаейки”. В хадис, предаден от Ибн Аби ад-Дунйā, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва: “Разкаялият се за греха си е като този, който няма грях. А молещият за опрощаване на греха, но продължаващ да го върши е като подиграващия се с Аллах”. Хузайфа (Аллах да е доволен от него) казва: “Счита се за лъжа да се казва: “О, Аллах, моля те за прошка”, и да се продължава да се върши същия грях”.

9. Разкаянието на лъжците.

Който каже: “أستغفر الله وأتوب إليه”Естагфируллахе уа атубу илейх — Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него), но в сърцето си продължава да следва греха, казаното от него е лъжа, а за деянието му се пише грях. Той не се разкайва и не му е позволено да казва, че се разкайва. По-приляга на такъв да каже “اللهمّ إنّي أستغفرك فتبْ عليّ” (Аллахумма инни естагфируке фатуб ‘алеййе — О, Аллах, аз те моля да ми простиш, прости ми!). Такива хора ги грози опасност от сурово наказание, те са като тези, които искат да събират плодове без да посадят дърво или искат да имат дете без да се оженят.

10. Разкаянието и обетът.

Голяма част от учените разрешават на разкайващия се човек да каже “أتوب إلى الله” (Атубу иляллах — Разкайвам се пред Аллах), и да даде обет пред Аллах, че няма да повтори греха си. Когато някой даде такъв обет той моментално се задължава да спазва този обет.

11. Зачестяването на молбите за опрощаване.

В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Кълна се в Аллах, аз моля Аллах за опрощение и се разкайвам пред него повече от седемдесет пъти на ден”.

В предание се споменава, че Лукмāн е казал на сина си: “Синко, привикни езика си да казва: О, Аллах, прости ми! Защото Аллах има часове, в които се приемат исканията на всички”.

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Често отправяйте молби за опрощаване, все едно дали сте в къщите си, около трапезата, на път, на пазар, на събиране или където и да сте, защото не знаете, кога ще се спусне милостта и ще ви бъде простено”.

В хадис, предаден от Несā’и в ‘амелу-л-йауми уа-л-лейле, с първоизточнвик Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че той не е виждал никого да казва повече от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).

В хадис, предаден от Несā’и в Сунан, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че на едно събиране с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) те изброявали сто пъти да казва: “ربّ اغفر لي وتب علي، إنك أنت التواب الغفور” (Рабби-г-фир ли уа туб ‘алеййе, иннеке анта-т-таууāбу-л-гафур — Господи прости ми и приеми моето покаяние, Ти си Приемащия покаянието, Опрощаващия).

12. Най-добрата молитва за опрощаване.

Желателно е човек да не се ограничава единствено с думите “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).

В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул един мъж да казва: “أستغفر الله وأتوب إليه”, и му казал: “Ей, човече, казвай и това: “توبة من لا يملك لنفسه نفعا ولا ضرا، ولا موتا ولا حياتا ولا نشورا” (Таубата мен ля йамлику линефсихи наф‘ан уа ля дарран уа ля маутан уа ля хайāтан уа ля нушурā — Разкаянието ми пред Теб е разкаяние на човек, който не владее нито ползата, нито вредата, нито смъртта, нито живота, нито пък съживяването на мъртъвците за Съдния ден).

След като Аузā‘и бил попитан по какъв начин трябва да се моли Аллах за прошка, той казал да се казва: “أستغفر الله الذي لا إله إلا هو الحيّ القيّوم وأتوب إليه” (Естагфиру-л-лахе-л-лези ля иляхе илля хуа-л-хайю-л-кайюм уа атубу илейх — Моля за прошка Аллах, няма друг Бог освен Него, Вечноживия, Неизменния, и се разкайвам пред Него). След което добавил: “Това е добро, но за цялостното оформяне на молитвата за опрощаване, трябва да се казва: ربّ اغفر ليْ (Рабби-г-фир ли — Господи прости ми!)”. Тези думи се разказват и от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадиси, предадени от Абу Дāуд, Тирмизи и други.

Най-добрата молитва за опрощаване (سيّد الاستغفار — сеййиду-л-истигфāр), тоест, за която има най-голяма награда и която в повечето случаи бива приемана, е тази, в която рабът започва с възхваляване на Аллах, след това признава греха си, след това моли Аллах за прошка и изрича молитви, достигнали до нас от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Седāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрата молитва за опрощаване е рабът да казва: “اللهمّ أنت ربّـي لا إله إلا أنت، خلقتني وأنا عبدك،وأنا على عهدك ووعدك ما استطعت، أعوذ بك من شرّ ما صنعت، أبوء لك بنعمتك عليّ وأبوء بذنبي فاغفر لي، فإنه لا يغفر الذنوب إلا أنت”, (Аллахумма анта раббий ля иляхе илля анта, халактани уа ана ‘абдуке уа ана ‘аля ‘ахдике уа уа‘дике ма-с-тата‘ту, а‘узу бике мин шерри мā сана‘ту, абу’у леке бини‘метике ‘алеййе уа абу’у бизанбий фа-г-фир ли, фаиннеху ля йагфиру-з-зунуба илля анта — О, Аллах, Ти си моят Господ, няма друг Бог освен Тебе, Ти ме сътвори и аз съм Твоят раб, спазвам обета към Теб и обещаното на Теб доколкото мога, търся закрила при Тебе от злото на онова, което сторих, признавам благата Ти към мен, признавам и греха си, и те моля прости ми, защото освен Теб никой друг не прощава греховете).

13. Молбата за прошка за греховете, които не знаем, че сме извършили.

Този, който върши много грехове и злини, забравя за много от тях. Това е така, защото те са толкова много, че не могат да се изброят, затова нека моли за прошка на греховете, които Всевишния и Всезнаещ Аллах е узнал за него. В хадис, с първоизточник Шаддāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) посочва какво трябва да казва такъв човек, когато моли за прошка. В него се казва, че той трябва да каже: “أسألك من خير ما تعلم وأعوذ بك من شرّ ما تعلم، وأستغفرك لما تعلم، إنك أنت علام الغيوب” (Ес’елуке мин хайри мā та‘лему уа а‘узу бике мин шерри мā та‘лему, уа естагфируке лимā та‘лем, иннеке анта ‘алляму-л-гуюб — Моля те да ми въздадеш от доброто, което Ти знаеш и Те моля да ме закриляш от злото, което Ти знаеш. Моля Те за прошка за всичко, което Ти знаеш, Ти си Всезнаещ). Защото Аллах знае всичко и всичко при Него е записано. Всевишния казва: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел”, (ал-Муджāделе: 6).

14. Някои от плодовете на молбата за опрощаване.

Този, който моли Всевишния Аллах за прошка, усеща, че прибягва до опрощаващ, милостив, богат, щедър, знаещ и търпелив, затова сърцето му се успокоява и той чувства радост в гърдите си, неговите безпокойства и душевни мъки се разсейват, и той с надежда очаква милостта на Всевишния Аллах и Неговото удовлетворение. По този начин човек живее оптимистично и депресията и безнадеждното отчайване вече не намират път, по който да се доберат до неговата душа.

В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник ал-Агарр ал-Музани се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцето ми бива сполитано от онова, което сполита сърцата на всички хора, и аз моля Аллах за прошка по сто пъти на ден”.

В хадис, предаден от Абу Дāуд, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който зачести молбите си за опрощаване, Аллах му дава облекчение за всяко безпокойство, дава му изход от всяко притеснение и му дарява нужното оттам, откъдето дори не е очаквал”.

В марфу‘ хадис, с първоизточник Абу Зарр се казва: “За всяка болест има лек. Лекът за греховете е молбата за опрощаване”.

Катāда казва: “Този Коран ви сочи както болестта, така и лекарството. Що се отнася до болестта ви, това са греховете ви. А що се отнася до лекарството ви, то е молбата за опрощаване”.

‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) казва: “Блажени да са онези, в страницата с делата на които се намерят много молби за опрощаване”.

Абу ал-Минхāл казва: “Най-добрият съсед на човека в гроба му ще са многото молитви за опрощаване”.

Казано е: “Надеждата на грешниците е в плача и молбите за опрощаване. Така че, този, който се вълнува за греховете си, нека зачести от молбите за опрощаване”.

Навярно един друг плод на заангажирането с молбите за опрощаване, е човек да съумее да запази езика си от изричане на нещо греховно и по този начин да стане по-великодушен, да не обръща внимание на някои незначителни неща, да прощава и да подобри характера си.

В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник Хузайфа се казва, че той е казал: “О, Пратенико на Аллах, неприличен език и всичко това се стоварва на семейството ми, какво да правя?” А той му отговорил: “Защо не молиш Аллах за опрощаване, та аз моля Аллах за прошка по сто пъти на денонощие”. “Аз имам неприличен език”: остър език, не му мисля много-много какво ще кажа и често имам язвителен и хаплив език.

15. Искането на отправяне на молба за опрощение от онези, за които се предполага, че имат малко грехове.

Който обръща голямо внимание на греховете си навярно ще се хване за онези, които имат малко грехове и ще ги моли да отправят за него молитви за опрощение. ‘Омар (Аллах да е доволен от него) искал от децата да отправят молитви за него за опрощаване на греховете му, като им казвал: “Вие не сте извършвали грехове”. А Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казвал на децата от училищата: “Казвайте: О, Аллах, прости на Абу Хурайра”. И след като го казвали, той казвал “Āмин” след тяхната молитва.

16. Подобряването на мнението за Всевишния Аллах, Единствения опрощаващ.

Вярващият раб, който моли Аллах да му прости, трябва да има добро мнение за Всевишния Аллах и да очаква, че Той ще му прости греховете. В кудси хадис се казва: “Всевишния Аллах казва: Аз съм такъв, за какъвто ме мисли Моят раб, така че нека си мисли каквото желае”. А в друго предание: “Мислете за Аллах като за най-доброто”. Едно от предпоставките за прощаването е, ако рабът извърши греховно деяние, да очаква прощаването му единствено от Аллах и да знае, че никой друг освен Него не прощава греховете и не наказва заради тях. Когато Всевишния Аллах окачествява вярващите, казва: “…Онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете?…”, (Āли ‘Имрāн: 135).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Амр (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) е казал: “О, Пратенико на Аллах, научи ме на молитва, която да изричам в намаза си”. А той му отговорил: “Кажи: اللهمّ إني ظلمت نفسي ظلما كثيرا، ولا يغفر الذنوب إلا أنت فاغفر لي مغفرة من عندك، إنك أنت الغفور الرحيم (Аллахумма, инний залемту нефсий зулмен кесийран, уа ля йагфиру-з-зунуба илля анта фа-г-фир лий магфиратан мин ‘индике иннеке анта-л-гафуру-р-рахим — О, Аллах, аз сторих голям гнет на душата си, а освен Тебе никой друг не опрощава греховете. Моля Те, прости ми! Ти си Опрощаващия, Милосърдния).

Задължителността на подобряването на мнението за Аллах се засилва, когато човек усети, че наближава краят на земния му живот и изправянето пред Аллах, за да преобладава надеждата за опрощаване. В хадис, предаден от Ахмед и Табарāни, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако искате ще ви кажа какво е първото нещо, което Аллах казва на вярващите в Съдния ден и какво е първото нещо, което те Му казват?” Те отвърнали: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Казал: “Всевишния Аллах казва на вярващите: Желаехте ли да Ме срещнете? А те му отговарят: Да, о, Господи. А Той ги пита: Защо? Отговарят: Надяваме се на помилването и опрощаването Ти. А Той им казва: Вече е дълг за Мен да ви простя”.

17. Страхът и надеждата.

За да се постигне надеждата, трябва да има страх, затова човек е длъжен да ги съчетава, за да оцелее. Той не трябва да се ограничава само с едното от тях, защото надеждата може да доведе до извършване на измама, а страхът, до отчайване при положение, че и двете са порицавани.

Според мāликитския мезхеб, ако човек е здрав, преобладаващ трябва да бъде страхът, а ако е болен, надеждата.

Според шāфиитския мезхеб по-правилно е двете да са равнопоставени по отношение на здравия, например, понякога да се вглежда в недостатъците си, да се бои, а понякога да поглежда към щедростта на Всевишния Аллах и да се надява. Що се отнася до болния, неговата надежда трябва да надделява над страха му, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Никой от вас не трябва да се съмнява в милостта на Всевишния Аллах”. Имāм Шāфи‘и (Аллах да се смили над него) казва:

Когато сърцето ми стана строго и моите разбирания се стесниха,

протегнах надеждата като стълба между мен и Твоята милост.

Греховете ми се сториха огромни, но когато с Твоята милост,

Господи, сравних ги, милостта Ти бе по-голяма.

Навярно това е и тайната този хадис да бъде добавен към четиридесетте избрани хадиси и с него да завършат.

18. Единобожието (таухид) е основанието за опрощаване.

Едно от основанията за опрощаването, което е и най-значимото, е единобожието. Ако човек не вярва в единобожието, губи опрощаването. Ако човек вярва в единобожието, той ще е изпълнил най-значимото условие, за да му се опрости. Всевишния казва: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае…”, (ан-Нисā’: 48 и 116). Греховете стават незабележими на светлината на вярата в Единствения Аллах. Така че този който наред с вярата в единобожието дойде и с грехове, колкото земята, Аллах ще го срещне с опрощение колкото земята, разбира се той ще се уповава на желанието на Аллах, ако Той пожелае, ще му прости, а ако пожелае, ще го накаже за греховете му.

19. Резултатът за вярващия в единния Аллах е Раят.

Така че, той няма да пребивава вечно в Огъня, а ще бъде изведен оттам, след което ще бъде въведен в Рая. В Огъня той няма да бъде измъчван така, както биват измъчвани неверниците и няма да бъде оставен там, както неверниците ще бъдат оставени. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който е казал ля иляхе илляллах и е имал в сърцето си колкото едно пшенично зърно добрина, ще бъде изведен от Огъня”. “Пшенично”: житно.

20. Спасението от Огъня.

Когато вярата в единния Аллах и искреността на човека спрямо Аллах стане пълна, когато човек изпълнява условията за това и с езика си, и със сърцето си, и с цялото си тяло, или със сърцето си и езика си при смъртта, това ще му осигури опрощаване на всичките му предишни грехове, ще му осигури и спасяване от Огъня изцяло. В хадис, предаден от Бухāри и други, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови с мир да го дари) му казал: “Знаеш ли какво е правото на Аллах над рабите?” А той отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да Му служат и да не съдружават никого с Него. А знаеш ли какво е правото им над Него?” Му‘āз отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да на ги измъчва”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и други, с първоизточник Умм Хāни’ (Аллах да е доволен от нея и баща й) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ля иляхе илляллах не оставя грях и нито едно дело не може да го изпревари”.

В хадис, предаден също от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточници Шаддāд ибн Аус и ‘Ибāда ибн ас-Сāмит (Аллах да е доволен и от двамата) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на сподвижниците си: “вдигнете ръцете си и кажете: Ля иляхе иляллах”. Те вдигнали ръце и стояли така един час, след това Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свалил ръцете си и казал: “Елхамдулиллях, о, Аллах Ти ме изпрати с този израз, повели ми този израз и ми обеща Рая заради него, Ти никога не нарушаваш обещанието”. След това казал: “Има радостна вест за вас, Аллах вече ви прости”. Това се отнася, както споменахме, когато преди това човек се разкае и върши добри дела. Всевишния казва: “Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Фуркāн: 70).

22. Чистият таухид.

Когато човек постигне истинската същност на вярата в единния Аллах, неговото сърце се освобождава от всичко друго освен Всевишния Аллах, по отношение на обич и възвеличаване, дълбоко почитане и благоговение, страх, надежда и упование, тогава греховете и грешките му се изгарят дори да са били многобройни като морската пяна. Дори и нещо повече, те може би ще бъдат превърнати в добрини и светлината от обичта към Аллах да изгори всяка ревност от сърцето му: “Никой от вас не е [истински] вярващ, докато Аллах и Неговия Пратеник не станат по-любими за него от всичко друго”, хадис, предаден от Бухāри и други. А обичта към Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е в резултат от обичта към Всемогъщия и Велик Аллах.

Публикувано от subhanellah – http://islambulgaria.blogspot.com/2010/08/blog-post_6327.html

МИЛОСТТА НА АЛЛАХ ПРЕВЪЗХОЖДА НЕГОВОТО ПОРИЦАНИЕ

ТОВА, КОЕТО ДНЕС Е ЗАГУБЕНО - ИЗЧАКВА УТРОТО.

от Beatriche Lazarova на 4 декември 2011 г. в 09:06

МИЛОСТТА НА АЛЛАХ ПРЕВЪЗХОЖДА НЕГОВОТО ПОРИЦАНИЕ

"Не заслужавам никакво добро от Аллах, защото съм престъпващ и имам много грехове. За наказание, няма да ми бъде отредена обич и утеха, ще бъда обречен на самота".

Много хора са се чувстват по този начин в определен момент. Понякога нашите грехове ни тежат ужасно. Признаваме грешките си, но вместо да се върнем при Аллах, сътворени несъвършени и слаби, от тази "звънка", но твърде податлива глина, ние се отклоняваме. Чувстваме, че сигурно сме толкова лоши, че дори и Всемилостивия ще ни отхвърли. Друг път, не забелязваме плодовете от упоритостта си и смятаме, че няма да ни бъде дадено това, за което сме се трудили толкова усърдно.

За жалост, когато се държим по този начин, ние приписваме човешки качества на Аллах. Постъпваме така сякаш Аллах таи някаква омраза срещу нас, която ще изчезне само след като Той ни накаже или отхвърли някоя от молбите ни. Действаме така, като че ли Аллах само чака да сбъркаме и да каже: „Ха! Хванах ви!” Предполагаме, че ние трябва да „заслужим” Милостта на Аллах, като станем почти съвършени!!

Какво същност ни показва този начин на мислене за самите нас? Той ни посочва, че не сме имали наистина вяра в Него, с която да започнем. Вместо това, ние сме се надявали на това, което сме считали за наши собствени добри дела и на способностите си. Щом сгрешим или почувстваме, че нямаме силата да продължим, отчаянието сграбчва сърцата ни и доверието ни е поразено от съмнения за да повярваме, че Той ще ни изведе от затруднението ни. Трябва да разберем, че когато мислим добро за Аллах, това е, което ще намерим.

"Ще получите толкова, колкото е вярата ви!"

Очаквайте добро от Аллах, когато се залавяте за нещо трудно, дори и да не успеете. Когато най–любимият човек на Аллах, Пророкът (с.а.с.), мислел да се пресели в Медина, той (с.а.с.) започнал да разговаря с всички различни племена, които идвали за хадж, с надеждата, че някое от тях ще приеме исляма или най–малкото ще предложи закрила на вярващите. Той говорил с 26 различни племена и бил отхвърлен от всичките. Някои от племената дори го обидили и му се присмели. Нека спрем тук. Той е направил дауа (призоваване към исляма) на 26 племена. Можете ли да си представите чувството да бъдете отхвърлени от 5? Какво ще се случи, след като 10 ви отхвърлят? Колко ниско ще падне духът ви? Кога щяхте да се откажете? Накрая, той (с.а.с.) срещнал няколко младежа от Медина, които повярвали в неговото послание. Мухаммед (с.а.с.) не се отказал, защото имал добро разбиране за Аллах, което го мотивирало.Той знаел, той бил уверен че Аллах няма да го изостави.

Много хора се предават пред лицето на нещо привидно невъзможно. Понякога ние се отказване на индивидуално равнище: че ще се оженим, доверявайки се на високите морални ценности и доменстрираните добродетели у човек, дълбоко вярващ и с боязън пред думата, дадена пред Аллах, че ще получим работа, която искаме; понякога това става на световно ниво като несправедливостта в мюсюлманския свят. Но смисълът на битката е да се осъзнае кой контролира нещата. Това е Аллах. Аллах ни е казал, че Той се отнася към Своя раб така, както той мисли за Него. Ако ние се надяваме на добро, тогава ние ще намерим добро. А ако не мислим така, ще открием това, което очакваме. Нашето мислене трябва да е, че Аллах е толкова Милостив, че Той ще ни се притече на помощ.

Какво става, когато се сблъскаме с неуспеха? Когато човек не получи нещо, дори и намерението му да е било с това да получи задоволството на Аллах, той не трябва да се чувства обезсърчен. Ние очакваме добро от Аллах; „неуспехът” е просто временна пречка. Нужно е да бъдеме изпитани, за да засилим решителността си. Ако не получим тази чудесна любов от човека, която копнеем, повярвали в неговата почтеност и нежни думи, трябва да знаем, че Аллах е запазил нещо по – добро за вас. Единствено Той знае какво е добро за нас.

Ами когато постоянно грешим и не можем да изоставим определен грях? За някои от нас това ни кара да се откажем от себе си; вярваме, че не заслужаваме никакво добро от Аллах. Трябва да си припомним, че Аллах е ал-Уадуд (Любащия).

Неговата Милост превъзхожда Неговото Порицание!

Не става въпрос за заслужаване. Ако сме благодарни на Аллах, Той ни дава повече. Това не е защото ние сме достойни, а защото Аллах е толкова велик. Той е толкова Щедър. Шейтанът ни кара да се съсредоточим върху това колко сме лоши, за да се отчаем за Милостта на Аллах, както ни е научил Пратеникът (с.а.с.):

„Всички деца на Адем постоянно грешат, но най – добрите от тези, които постоянно прегрешават, са онези, които непрестанно се покайват.” (Тирмизи)

Пророкът (с.а.с.) е казал, че: „Един от признаците за достойнството на ибадета на даден човек, е той да мисли добре за Аллах.” (Ахмед)

Ако мислим добре за Аллах, независимо колко сме лоши, ние имаме надежда, че можем да станем по-добри и затова се стремим да вършим добри дела. Ако мислим лошо за Аллах, ние приемаме, че Той никога няма да ни прости, нито, че той може да ни направи по–добри; ето защо ние продължаваме да правим грешки. При все това не трябва да прегърнем идеята, че Аллах ще ни прости във всички случаи. Един от ключовите принципи на разкаянието е човек да съжалява. Ако ние не изпитваме истинско съжаление за греха, и просто искаме опрощение, за да се премахне този грях от книгата с делата, това е безрезултатно.

Помнете: „Делата са според намерението.” (Бухари)

Когато сгрешим, нека се почувстваме виновни, но също така нека се обърнем към Аллах. Ако сме искрени, Той ще ни прости. Той е толкова Опрощаващ. Той е толкова Велик. Той е толкова Великодушен. Дори когато вършим един и същ грях отново и отново, и отново, нашето добро мислене за Аллах, трябва да ни накара да разберем, че докато постоянно се борим срещу нефса си (низките си страсти) и срещу тази част от нас, която иска да се отдадем на този грях, ние вече сме били опростени. В края на деня, шейтанът е този, който иска да отидем на огъня, а не Аллах. Той (С.Т.) ни казва в Корана: „Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.” (Ниса: 27)

Шейтанът не само иска да отидете в Джехеннема, но също така желае да ви накара да живеете в ад и на този свят. Нашето добро мнение за Аллах не трябва никога да ни позволява да направим това. Аллах иска да приеме разкаянието ни, защото нашето съжаление е признаване на Неговото Име ал – Гаффар (Този, Който постоянно опрощава).

Точно както Пратеникът (с.а.с.) ни е съобщил, че Аллах е прекалено Милостив, за да върне ръката, която Го моли, Той е също прекалено Състрадателен, за да ни разочарова.

"Мислете добре за Аллах, когато сте изпитвани!"

Нека първо си отговорим на въпроса: Защо сме изпитвани?

„Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: „кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да несъмнено подкрепата на Аллах е наблизо.” (Бакара: 214)

И това Е отговорът. Като човешки същества, ние ще бъдем подлагани на изпитания. Но това не означава, че ще изживеем целия си живот в непрекъснати трудности, защото „несъмнено подкрепата на Аллах е наблизо.” И така, какъв е смисълът да минаваме през трудностите? Когато сме в трудно положение, трябва да знаем следното: Аллах ни е казал в Корана:

…Аллах ще стори облекчение след трудността.”(Талак 7)

Някои изпитания са толкова изтощителни, че ние не можем да се съсредоточим върху нищо друго. Но не трябва да забравяме, че ако трябва да изброим благодатите на Аллах (С.Т.), няма да можем да ги пресметнем. Само факта, че можете да направите седжде и да извикате: „о, Аллах!” е благодат, която превъзхожда всички останали.

Съществува цел зад изпитанието, и тази цел отговаря на нашето вътрешно състояние и на връзката ни с Аллах (С.Т.). Нашето изпитание не ни е дадено от някое случайно същество, а от Всемогъщия Аллах, Който е по–близо до нас от вената на шията ни. Освен това Аллах опрощава греховете ни, когато търпим и най – малкото неудобство, болка или нещастие.

Изпитанията са начин да се пречистим.

Нашата крайна цел е да спечелим задоволството на Аллах и Дженнета, а всички ние не успяваме истински да обожаваме Аллах, както Той заслужава.

Тези изпитания, колкото и да са трудни, намаляват нашия товар в Съдния ден, ако отговорим на тях с търпение. Изпитанията също умеят да ни припомнят нашата цел. Ако сме далеч от Аллах, тестът обикновено е за да ни доближи до Него. С каквото и друго да се занимаваме, изпитанието ще ни накара да осъзнаем, че нямаме никой, абсолютно никой, освен Него.

Ако сме близо до Аллах, то така ще бъде изпитана нашата твърдост. Дали сме близо до Аллах, само във време на леснина, или нашата вяра устоява и в трудните времена? Когато сме тествани, изоставяме ли добрите дела, които сме направили? Аллах (С.Т.) описва такива хора в следния айет:

„Някои от хората служи на Аллах с колебание. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба.” (Хадж: 11)

Изпитанията са също израз на обичта на Аллах. Пророкът (с.а.с.) е казал: „Когато Аллах обича някой човек, Той го изпитва.”

В хадис – кудси Аллах (С.Т.) казва на Джебраил (а.с.) да отсрочи отговора на дуата на раба, защото Аллах обича да чува неговия глас. Понякога отговорът на трудността е тази нужда от Аллах, онези дълги часове, прекарани в нощта и сълзите на искреност. Той ще ни накара да погледнем отвъд изпитанието. Този тест е от Аллах, и Той иска да ни научи на нещо, да ни пречисти от греховете, да укрепи вярата ни и да ни доближи до Себе Си.

Когато сбъркаме, даже и да сме извършили огромен грях, ние се връщаме при Него. Връщаме се при Него, признавайки, че това, което сме сторили е било наистина ужасно, но ние молим за Неговото опрощение, защото знаем, че Той е толкова Опрощаващ и че Неговата Милост обгръща всяко нещо. Когато грешим отново и отново и се отчаяме от себе си, ние се връщаме при Него с искрена дуа да ни помогне да спрем, знаейки, че Той ще се отзове.

"Аллах не ще погуби наградата на благодетелните!"

_____________

Преразказано от текстове на Ал -Бухари

Вратите на шейтана

ПЪРВА ВРАТА: невежество.

Това е огромна врата за шайтана. Няма да преувеличим, ако кажем, че всички врати на шайтана започват от невежеството, така както невежия човек не знае, къде са вратите на шайтана, за да ги затвори, не знае неговите хитрости, за да им се противопостави, не знае неговите мрежи, за да страни от тях, и шайтана с лекост ги притяга към себе си и взима връх над тях. Невежия човек също не може да различи доброто от злото, Суннета от нововъведенията. И е възможно, той да извърши грях,казвайки това е Суннет. И така, той е сред жертвите
Всевишния Аллах е казал: “ Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?” ”. (Пещерата: 103, 104)
Невежеството ослеплява сърцето и разума, и по този начин невежия човек става мишена за шайтана, и шайтан го направлява против него със стрели съмнения и страсти, и го погубва. И когато го доведе до края, шайтана го включава в числото на своите воини, чрез него разпространява на земята нечестие и отклонява хората от истината. Така той попада в партията на шайтана. “…О да, привържениците на сатаната са губещите. ”. (Спорът: 19).

ВТОРА ВРАТА: гнева.

Гнева също влиза в числото на големите врати на шайтана, и шайтана си играе с разгневените, както децата си играят с меченца. Абу Хурайра е казал, че един човек е казал на Пратеника Мухаммад (Аллах да го благослови и приветства): “Дай ми съвет!” Пратеника Мухаммад (Аллах да го благослови и приветства) казал: “Не се гневи!”. Човека повторил, своя въпрос няколко пъти, но всеки път Пратеника Мухаммад (Аллах да го благослови и приветства) му отговарял: “Не се гневи!”. (Ал – Бухари).
Уравновесеният човек може винаги да се разгневи или просто да се разсърди, защото цялата гама от чувства е заложена в човека. Но хората трябва да потиснат тези чувства в себе си, които водят към гнева, например, чувството за високомерие,гордост и други подобни чувства. Всеки човек трябва да се опита да укроти в себе си гнева.Това става по-следния начин: той е длъжен да произнесе словата “ Аллах да ме опази от проклетия шайтан”,да си спомни за наградата от потискането на гнева,да замълчи, ако говори,да седне или легне. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) е казал: “Когато някой от вас се разгневи,ако е прав–да седне. И ако гнева му не мине така, то нека да легне”. (Ахмад) Винаги трябва да се пазим от безобразния вид по- време на силен гняв и да не прибягваме до ругатни и проклятия.
Разказват, че когато един човек ругал Абу Бакр (Аллах да е доволе от него),той му отговорил: “Това, което Аллах е скрил от теб е повече”. Това е – ако гнева е заради самия теб, а ако гнева е заради Аллах се поощрява”. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства), най-хумания човек в света, когато видел противоречие на шариата – се гневял и не се успокоявал, докато не изправял това противоречие.

ТРЕТА ВРАТА: любовта към този свят.

Ако хората са знаели същността на този свят, то не биха му придавали никакво значение. Аллах, го е създал,и ни е обяснил неговата същност. Всевишния Аллах е казал: “ Онези, които вярват в Аллах и в Неговите пратеници, те са всеправдивите и мъчениците. При техния Господ ще имат награда и светлина. А онези, които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обитателите на Огъня. Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ¬ възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. ”. (Ал-хадид: 19, 20).
Живота – това е забава и игра: умния човек ,превръща този живот в поле за другия живот, към това ни призовава Всевишния Аллах,: “ Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ¬, възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. ”. (Ал-хадид: 21).
Знай уважаеми братко– мусулманин, че когато любовта към този свят овладее сърцето, то открива друга врата на шайтана.

ЧЕТВЪРТА ВРАТА: Голяма надежда на този свят.

Наистина, раб, когато гониш надеждите на този свой свят, ти разрушаваш своя ахирет (задгробния живот). Абу Хурайра (Аллах да е доволе от него) разказвал: “Аз чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) да казва: “ В сърцето на стария си остават две млади неща: любвта към този свят и към големите надежди на този свят ”. (Ал – Бухари).
Абдулла ибн Умар разказвал: Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) ме взе на рамото и каза: “Бъди на този свят като гост или пътник”.
Ибн Умар е казал: “Когато дойде ноща, не чакай утре , а когато дойде утрото не чакай ноща. Вземи от своето здраве за болеста, от своя живот за своята смърт”. (Ал – Бухари).

ПЕТА ВРАТА: алчност.

Кааб ибн Идз е казал: “Аз слушах, как Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) каза: “Наистина за всяка общност има изкушение, а искушението за моята Умма е – богатството”. (Ат – Тирмизи).
Абу Хурайра разказвал, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства )е казал: “Богатството не е в многото богатства, а в задоволената душа ”.
ШЕСТА ВРАТА: стиснатост.
Всевишния Аллах е казал: “ Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.”. (Кравата: 268).
Шайтана заплашва човека с бедност, той не харчи спестяванията си по-пътя на Аллах, и му внушава, че ще обедне и ще стане нуждаещ се, затова Аллах успокоява всеки вярващ мусулманин с думите: Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.”. (Кравата: 268).
Всевишния също ни обяснява, че щастието и успеха се състоят в това, да потиснат своята алчност и стиснатост: “ А които се опазят от скъперничеството на душите си ¬ те са сполучилите. ”. (АЛ-ХАШР: 9).
Абу Хурайра разказвал, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства )е казал: “Всеки ден сутрин се спускат две меляикета, едното казва: “О, мой Аллах, увеличи имущество на даващия”. А другото казва: “О, мой Аллах, погуби имуществото на стиснатия”. (Ал – Бухари).

СЕДМА ВРАТА: високомерие.

Високомерието се явява една от вратите на шайтана. Влизайки през тази врата, той унижава човека, взема връх над него, заставя го да отхвърли истината и да се държи за лъжата. Високомерния човек – е невеж човек, който не знае същността на своето съществуване и същността на своя Господ. Ако той познаваше себе си, той щеше да разбере, че когато – е бил капка сперма, към която изпитва отвращение, след това става кръвен съсирек, после къс месо, после младеж. Защо е тази арогантност и високомерие? Всевишния Аллах е казал: “ Аллах не обича горделивия, самохвалеца, ”. (Жените: 36).
Пророка (Аллах да го благослови и приветства) също предупреждава хората за високомерието и обяснява, че резултатите са лоши: “В Дженнета няма да влезне този човек, в чието сърце има и малка частица високомерие”. (Муслим).
Категории високомерни хора.
1. Има хора, които са високомерни заради своята власт и общественното положение. Този вид високомерие е разпространен сред президентите и сред други лидери. Ако тези хора се попитат, то щяха да разберат, че власт – е само за известно време, което ще изтече, а ако беше властта вечна, то тя нямаше да отиде при тях. Всевишния Аллах е казал: “ Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.!” (Семейството на Имран: 26).
2. . Има хора, които са високомерни – заради своето богатство. Тези хора са– невежи глупци, защото ако бяха умни,то щеше да знаят–това е вещ, дадена от Аллах за временно ползване от човека. И Аллах с.т .може да си го вземе когато пожелае. Разказват, че един цар – мюсюлманин поискал чаша вода, за да утоли жаждата си. Към немго дошъл слуга със чаша вода и му казал: “Царю, не пий, докато аз , не ти задам един въпрос”. Царя казал: “питай ”, слугата казал: “Ако те лишат от тази чаша вода, то за колко, ти ще я купиш?” Царят казал: “Ще я купя за половината царство ”. Тогава слугата казал: “Ако изпиеш тази чаша, и тя остане в пикочния мехур, не излезе навън, то, колко ще дадеш, тя да излезне?” Царя казал: “Цялото царство”. Тогава слугата казал: “ Тогава царството ти, не струва и част от урината ти.
3. Има хора, които са високомерни – заради своята сила и могъщо здраве. Тези хора са глупави, защото силата не е мярка за достойнство и чест. Равна ли е силата на човека със силата на коня, или силата на мулето? Ако силата беше мерило, то директори трябваше да назначим коне, министри – мулета, а президенти – слонове.
4. Има хора, които са високомерни заради своите знания. Това са всички достойни невежи, защо ги наричам невежи, защото знание, което не води към скромност, богобоязненост, се явява безполезно знание.
5. Има хора, които са високомерни – заради своята красота, външния вид. Този вид високомерие повече е разпространен сред жените. Нека тази високомерна жена си представи че е мъртва в гроба и си представи как червеите ядат нейното лице, какво ще каже за това,би разбрала че нейната красота е достояние на червеите.
ОСМА ВРАТА: любов към похвалите.
Знай, мой брат – мюсюлманин, ако ти обичаш похвалите, то шайтана ще дойде към теб от тази врата, а това е – опустошителна болест. И знай, че похвалата води към големи беди. Шайтана сее сред обичащите похвалата семената на високомерието и самолюбието,а това погубва хваления. Абу Муса Ал – Ашари разказвал: Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства ) слушал как един човек хвалил друг човек и после казал: “Вие сломихте гърба на този човек, т.е хвалейки го”. (Всепризнат хадис).
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства ) е казал: “И когато видите, че някой-хвали друг някой, хвърлете в неговото лице шепа пръст”. (Муслим).

ДЕВЕТА ВРАТА: показ.

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) е казал: “Повече от всичко Аз се страхувам от разпространението сред вас на малкия ширк”. Сподвижниците го попитали: “А какво за малкия ширк, о пратенико на Аллах?” Той казал: “Това е лицемерие ”. (Ахмад).
Има хора, които показват своите знания, има хора, които показват своето поклонение, а също има хора, които показват своето милосърдие и др. И затова нашите праведни предци са скривали своите добри дела, както хората скриват сега греховете и пороците си. И знай, брат – мусулманин, че похвалата води само до стремеж към похвалите на хората и страх от порицания и упреци. От показа можеш да се освободиш, твърдо усвоявайки следното:
1. Ти си длъжен да знаеш, че похвалата на хората няма да ти донесе никаква полза, ако Аллах теаля не е доволенот теб, а и тяхното порицание няма да ти принесе вреда,ако Аллах е доволен от теб.
2. Ти си длъжен да знаеш, че такова слабо създание, като човека, похвалата която се стремиш да спечелиш, няма да ти донесе никаква полза или да ти причини вреда, особенно в Съдния ден, когато повече ще се нуждаеш от подръжка.
3. Ти си длъжен да знаеш, че показа погубва твоите добри дела.
4.Ако ти се страхуваш, хората да не узнаят твоите грешки или твоите лоши мисли на този свят, то Аллах знае всичко това, и ще те опозори в Съдния ден пред всички хора, и всички ще ги видят
5. Ако в теб възникват мисли за извършване на показ, то старай се да се освободиш от тях и старай се да ги пребориш, после се обърни към Аллах с чисто сърце. И знай, че шайтана на първо време ще те призовава, да се откажеш от това дело, а ако не може, то ще те призовава към показ в тези дела.
Ако шайтанй разбере, че си искрен, ще ти каже, че в твоите дела няма искренност, че в теб всичко е само показ и че твоите старания пропадат даром, и ще ти внушава това, докато не те застави да изоставиш тези дела. Затова бъди внимателен, само Аллах с.т ще те опази от нападките на шейтана.

ДЕСЕТА ВРАТА: самолюбие.

Самолюбието се различава от високомерието, и се състои от три съставни елемента
1. Човек, проявяващ високомерие;
2. Предмет, заради който се проявява високомерие;
3. Човек, по отношение на когото се проявява високомерие.
Самолюбието се състои от два элемента:
1. Човек, зает със самолюбуване;
2. Предмет, заради който проявява самолюбие.
Самолюбието се явява първа степен високомерие, и нека Аллах да ни опази от всички тези пороци.

ЕДИНАДЕСЕТА ВРАТА: безпокойство и страх.

Безпокойството и страха се явяват като лодки на шайтана, на която той поставя хората, и те пътуват заедно в море от илюзий и въображения, докато шайтана не ги вкара в океана на загубата и скръбта. А що се касае до вярващите, то той стои на кораба на търпението и покорността, докато не стигне до океана на безопасността, и там да намери брега на спасението.
Безпокойството и страха са вроденни качества на човека, те са създадени в нас, и затова Аллах с.т ни е показал пътя на спасението от тях.
Всевишния Аллах казва: “ Човекът бе създаден колеблив щом го настигне злото ¬ страхлив, а щом го настигне доброто ¬ скъперник, освен отслужващите молитвата, които в своята молитва са постоянни и в чиито имоти е заделен дял за просяка и бедняка, и които смятат за истина Съдния ден, и които се страхуват от мъчението на своя Господ ¬ мъчението на техния Господ не е безопасно,- и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани. А които се стремят към друго освен това ¬ тези са престъпващите. И които повереното на тях, и техния обет съблюдават, и които в своите свидетелства са правдиви, и които молитвите си усърдно отслужват, те ще бъдат на почит в Градините. ”. (АЛ-МААРИДЖ-19-35).
Който овладее следните девет качества, то с помощта на Аллах ще се избави от безпокойството и страха.
Тези качества са следните:
1. Смирение в намаза;
2. Да плаща зекята с чисто сърце;
3. Крепка вяра в Съдния Ден;
4. Страх пред наказанието на Аллах;
5. Опазване на половите органи от забранено;
6. Повереното на тях, и техния обет съблюдавати вещите връщат;
7. Изълнение на обещаното;
8. В свидетелствата да си правдив без прибавяне и украса;
9. Спазване на всички намази във времето.
Когато човек се избави от безпокойството и страха, той открива за себе си вратите на търпението и облегчението. И затова Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства )е казал: “Търпение – това е светлина”. (Муслим).
В търпението и страстите има три степени:
1. Търпението е по-силно от страстите, и става навик на човека и него не го достига безпокойство, и с тези навици страстите не са страшни. До тази степен достигат правдивите мюсюлмани, които казват: “Нашия Господ е– Аллах”, и после твърдо стоят зад това.
2.А когато страстите са по-силни от търпението, и в сърцето на човека не остане място за търпението. Този човек става пленник на своите страсти. Тези хора са болшинство в наше време.
3. Борбата между търпението и страстите има различен успех; понякога ще видиш човека търпелив, понякога ще го видиш в безпокойство и в страх.

ДВАНАДЕСЕТА ВРАТА: следване на страстите.

Наистина, когато Великия Аллах е създавал страстите в човека, Той преди всичко е създал за него ум, за да може ума да ръководи човека и да го направлява. Всевишния Аллах е обяснил, че следването на страстите водят към заблуждение и към отклонение от пътя на Аллах, към нещастие и към загуба на двата свята. Всевишния Аллах е казал: “И не следвай своите страсти, те ще те отклонят от пътя на Аллах”.

ТРИНАДЕСЕТА ВРАТА : съмнение подозрение.

Всевишния Аллах е казал: “ О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. ”. (Стаите: 12).
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) е казал: “Пазете се от предположенията (лошо мислене). Наистина, предположението се явява най-лошо сред всички разговори и, не се шпионирайте един на друг, не завидждайте един на друг, не проявявайте ненавист един към друг, , и бъдете братя, о раби на Аллах”. (Ал – Бухари).
Наистина, предположението се явява като лов, и шайтана се радва в сърцата на хората, защото предположението е един от факторите за развала в джемаата, разваля техните връзки и братски отношения.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ВРАТА: пренебрежителното отношение към мюсюлманите.
Наистина, пренебрежителното отношение към мюсюлманите влиза в числото на големите грехове при Аллах. И затова Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства )е казал: “Достатъчно зло за човека се явява пренебрежителното отношение към своя брат – мюсюлманин”. (Муслим).
Уважение и признателност трябва задължително да присъства сред членовете на ислямския джамаат. Всевишния Аллах е казал: “ О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени, ¬ на жени… Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ¬ тези са угнетителите. ”. (Стаите: 11).

ПЕТНАДЕСЕТА ВРАТА: пренебрежение към греха.

Една от вратите на шайтана е пренебрежението към греха. Шайтана подхожда към мусулманина и му казва: “Това е малък грях. Извърши го, това е малък грях”, и не го оставя докато не го извърши.
Абу Хурайра разказвал, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства ) е казал: “Наистина, когато раба, извърши един грях, на сърцето му се появява малка черна точка; ако той остави този грях и поиска прошка от Аллах за него, то неговото сърцесе очиства, а тази точка изчезва. А ако той се върне към него, то тази точка се увеличава, докато не покрие сърцето му.Това е като ръжда, за която Всевишния Аллах е упоменал в следния айет: “Ала не, покрива с ръжда техните сърца, онова което са извършили ”. (Ат – Тирмизи).
ШЕСТНАДЕСЕТА ВРАТА: чувство на безопасност от гнева на Аллах.

Има хора, които пропиляват своето време в грях, и когато ти ги съветваш кое е добро,те ти отговарят: “Аллах е Милостив, Милосърден, Прощаващ”.Тези хора са забравили, че наказанието на Аллах е мъчително и вечно.
Всевишния Аллах е казал: “ Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния! И че Моето мъчение е болезненото мъчение. ”. (Ал – Хиджр: 49 – 50).
Аллах прощава греха на разкайващия се, проявява милост към вярващите, а грешниците подлежат на мъчително наказание, и никой да не се надява на милост от Аллаха използвайки хитрости.
Всевишния Аллах е казал: “ Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.!” (Стената: 99).

СЕДЕМНАДЕСЕТА ВРАТА: отчаяние – мйслейки си че няма да спечелим милостта на Аллах.
Когато шайтана не може да постъпи към раба на Аллах чрез вратата-убеждавайки човека за милостта на Аллах, той подхожда към него чрез други врати и го пртиска към отчаяние и мислене,че за него няма да има милост от Аллах, казва му: “Ти имаш много грехове, имаш големи грехове, невъзможно е Аллах да ти прости и да прояви милост към теб ”. И не го оставя докато този раб, не изгуби надежда, и тогава шайтана му казва: “А сега се наслаждавай на този живот, както ти харесва, до смъртта, а после ти ще отидеш в Ада несъмнено, затова се наслаждавай на този живот ”. И по този начин шайтана подтиква раба към престъпления и грехове. Раба е задължен да затвори и тази врата,спомняйки си за милостта на Аллах, която обхваща всяка вещ. Аллах приема покаянието на кяфира, ако той се покае и приеме Исляма. Как няма да приеме покаянието на мусулманина, който е извършил грях? Аллах с.т е отворил вратата на покаянието за всички и е казал: “ Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.!” (Тълпите: 53).

Шейх Вахид Абдус – Салам Бали

Из: http://byislam.wordpress.com/

Пропаганда или призив

Мнозина определят разпространяването на определена информация както в този блог, така и в други подобни блогове, страници, форуми и групи като пропаганда. Те виждат застрашителна за обществото целева насоченост. Пропаганда или призив? Абстрахирайки се от организации със съмнителен произход и тяхната дейност, ще визирам разрастрващите се източници на информация, които предлага необятното интернет пространство. Ще визирам страниците с теми за Исляма и неговите последователи.

Пропаганда е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората. Пропагандата стига до хората и е способна да включва и целенасочена заблуда. Нима създателите на въпросните страници и блогове са дошли и са почукали на вашата врата, възнамерявайки да ви убедят? Или като медиите ви засипват докато си стоите кротко пред телевизора? Информацията, която създателите на страници и блогове предлагат е за онзи, който сам реши да я потърси. И ако тази информация е точна, ползотворна и градивна тя е благодат. Това не е пропаганда. На този свят ние хората сме длъжни да споделяме опита и знанието си, ако то би могло да подпомогне и да е полезно. Същевременно така и призоваваме онези, на които сме споделили също да споделят и да помогнат. Напомняйки, призоваваме да не се забравя. Има и призив за поучение.

Истините, до които стига разумният човек, са онези стари и вечно актуални истини от както свят светува.

„Бог напътва комуто пожелае.„

::Dilara::

За незададените въпроси

Ако се обърнем назад към миналото, ще открием, че и нашите предшественици, като хората днес са се страхували от неизвестното, от това, което не познават. Истината е, че това е в природата ни. Всяко незнание ни вдъхва несигурност. Онова, непознатото е винаги чуждо, винаги далечно и извор на страхове и въпроси. Разликата е в хората - някои се стремят към знанието, други се задоволяват да живеят с вече наученото, макар то никога да не е достатъчно.
Основният източник на знания обикновено е средата, в която живеем, хората, които са непрестанно около нас и повтарящите се действия в ежедневието. Колко често човек умира там където се е родил. Храни се с това, с което са се хранили и родителите му. Вярва в онова, което са му казали да вярва. Така в незнанието си хората са склонни да изграждат високи стени между други хора, с различна раса, националност, религия. Нима не го виждаме всеки ден. Дори днес, когато се говори за свят без граници и международна солидарност, проблеми като расизма все още са актуални. Какво ни кара да имаме предпочитания към едни народи и да сме предубедени към други. Може би начина ни на живот. Или може би по - скоро стремежът ни към определен начин на живот. Говорим, за свободата на изказ, за свободата на избор, за междукултурен обмен, но на практика колко от това е факт. За каква свобода от предрасъдаци можем да говорим щом познавам хора, които се страхуват да признаят религиозната си приндлежност или различното си мнение дори. Защо да си мюсюлманин трябва да те обрича да общуваш свободно само с други мюсюлмани. Колко много можем да научим едни за други ако само можехме да поговорим. Но и да се изслушваме...
Имам свой близък приятел - добро и религиозно младо момче, което живее в Турция. Направи ми впечатление една история, която сподели с мен и която ме накара да се замисля. Запознал се в университета с група американски християнски мисионери, дошли в Истанбул, за да запознаят мюсюлманите с учението на Исус. Той ги запитал, дали са запознати и с Исляма щом изучават Световни религии в университета. Единият американец отвърнал, че знае достатъчно - знае онова, което са му казвали за Исляма. Моят приятел му отговорил, че Ислямът не може да се разбере през чуждите очи и му подарил копие на Корана. Не бил сигурен дали другото момче ще се зачете, но ми каза, че ако го направи ще изгради собствено мнение за тази религия и то ще бъде добро, защото в Корана не може да намери нищо грешно. Дни по - късно случайно се засякохме с групата американци и ми направи впечатление, че онова момче се постара да поздрави приятелят ми по турски и с уважение. Каза му, че е започнал да чете и изглеждаше много развълнуван. Помислих си, че с това може да се каже, че което е зависело от моят приятел като добър и отговорен мюсюлманин е изпълнено до голяма степен. Защото ние не можем да учим хората в какво да вярват, но можем да споделим нашите знания, а те ако са отворени към тях, ще се поучат.
Няма религия, която да подбужда към злодеяния и анархия. Ислямът е религия на мира. Колко много може да се говори за това, с колко доказателства може да се докаже. Но ще е излишно пред очите на неискащите да го разберат, защото те се задоволяват със своето ограничено знание и начин на мислене. Не е ли невежество хората да отхвърлят нещо, което не познават? Ще се вслушам в мнението на този американец, поел инициатива първо да опознае, а после да внушава, защото той е вече обективен. Осъзнавам колко малко са хората като него, които сами биха потърсили отговори. И колко много са онези, които вярват сляпо в личната правота.
Отговорите чакат да бъдат открити, но въпросите не се задават все още. Не знаеш защо онова момиче, е решило да покрие главата си с хиджаб и е предпочело скромността пред забавленията. Не знаеш защо онова момче се въздържа от алкохол докато приятелито му се хвалят с пиянските си вечери. Не разбираш мотивите на хората да търсят простите истини в живота вместо да превземат върхове. Но щом не знаеш или не разбираш, не осъждай, не обиждай! Непознатото те плаши? Опознай го тогава.


::Dilara::

Редици

"Някой си крал веднъж дошъл при мъдрия Бахауддин Накшбанди, " Майторът на украсата " и седнал, наблюдавайки събранието на неговите ученици. По - късно, когато седнали да вечерят, кралят казал:
- О, Учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията твоите ученици седяха в полукръгла редица, точно както и моите придворни. Има ли в това някакъв смисъл?
Бахауддин отвърнал:
-О,Повелителю на света! Кажи ми по - точно как седят рвоите придворни, пък аз ще мога да ти кажа дали учениците ми седят по същия начин.
- В първия кръг седят тези, към които изпитвам особено благоразположение - затова те са и най - близо до мен. После седят тези, които са важни и могъщи люде в царството ми и различните посланици от другите страни. В последната редица са най - низшите по сан.
- В такъв случай мога да ти кажа, че делим хората по различни признаци. Тези, които седят най - близо до мен, недочуват - така че им давам възможност да ме чуят по - добре. Втората редица се състои от невежи, които трябва да се съсредоточават върху учението. Най - отдалечени са Просветените, понеже за тях близостта до мен не е толкова важна... "

Из: Суфи притчи и приказки

Тази история ме навежда на мисли, за начинът по който мюсюлманите често подбират обкръжението си от хора извън семейната среда... До себе си допускат само "просветени", защото " те ги разбират най - добре ", рядко дават шанс на хора с различни възгледи и начин на живот да ги опознаят и предпочитат да не комуникират с различните от тях. А най - често се нуждаят от съвет и подкрепа, онези, които са се отклонили или имат нужда от опората на вярата. Издигайки стени между нас и тези хора, се лишаваме от възможността да помогнем, отчуждаваме се, оставаме и ние неразбрани. В Исляма се казва, че няма полза от несподеленото знание. Също така се казва, че няма по - достойно от това Аллах да напъти чрез теб и един човек. Нека дадем шанс!

::Dilara::

Мислите На Лозата

Имало една лоза, която се замислила: " Защо хората всяка година берат грозде от нея, отнасят го и никога не й казват благодаря""
В един прекрасен ден покрай лозата минал мъдър човек, седнал да си почине наблизо и лозата решила да го попита:
-Мъдри човече! Виждаш, че съм обикновена лоза. Когато плодовете ми узреят, идват хора, берат ги и никога няма и намек за благодарност към мен. Можеш ли да ми обясниш подобно поведение?
Мъдрецът помислил малко и казал:
- Може би причината е в това, че всички хора мислят, че ти няма как да не раждаш грозде...

Из: суфи притчи и разкази

Стани

Един ученик попитал своя наставник-суфия:
- Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение?
- Стани!
- А в някой следващ път?
- Отново стани!
- И колко може да продължи това - да падам и да ставам?
- Падай и ставай, докато си жив! Понеже тези, които са паднали и не станат - те са мъртви.

из:"Най-известните суфи притчи и приказки"

Сладко Богохулство

" Един ден Муса се разхождал сам самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по - малко изумен от молитвата на пастира.
- О, любими Боже, аз Те обичам повече, отколкото можеш да знаеш. За Теб съм готов на всичко, само кажи. И да ме помолиш да заколя за Теб най- тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За Теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката - да Ти е вкусно.
Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.
- После ще ти умия краката, ще Ти изчистя ушите и ще Те опощя. Ето колко много те обичам.
След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:
- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз? Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.
Стреснат и засрамен, пастирът започнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя, донемайкъде доволен от себе си.
Но вечерта чул глас. Бог му казал:
- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите - праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.
Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли, само, че както му казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил, потупал го по гърба и рекъл:
- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по - ценно.
Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по - голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап - бил надскочил сладкото си богохулство. "

Из: Любов ; Елиф Шафак

Майкъл Джексън

Решението да приеме исляма Майкъл почнал да обмисля през 2005 г., когато бил обвинен в малтретирането на малолетни деца. Неговият брат Джеремайн е мюсюлманин от 1989 г., оттогава насам известният певец винаги се е интересувал от вярата на брат си.

Решението да приеме исляма Майкъл почнал да обмисля през 2005 г., когато бил обвинен в малтретирането на малолетни деца.

"Когато се връщах от Мека му носих много книги на ислямска тематика. Той бе наистина заинтригуван и ме разпитваше за различни неща, отговарях му, че моята вяра е миролюбива и красива."

Info : /lifestyle.ibox.bg

Малкълм Екс

Малкълм Екс (на английски: Malcolm X) роден Малкълм Литъл (Malcolm Little) и известен още под името El-Hajj Malik El-Shabazz е тъмнокож американски мюсюлманин, борец за правата на чернокожите в САЩ през 1950-те и 1960-те.
Бащата на Малкълм, Ърл е баптистки свещеник. Той е също така политически активен. Трима от неговите братя умират в ръцете на белите расисти, като един от тях е линчуван. Дядото на Малкълм, бащата на неговата майка е бял щотландец, от когото той наследява по-бледата си кожа. Ърл е сгазен от кола на улицата през 1931 година и смъртта му е записана като самоубийство, но има силни съмнение, че е убит, защото често той и цялото му семейство получават смъртни заплахи от Ку Клукс Клан. Съпругата му получава нервно разстройство, обявена е за луда и е пратена насилствено в лудница. Нейните деца успяват да я извадят от там едва 26 години по-късно.

Следват много тежки години за Малкълм Екс, той работи различни неща и се мести от град на град. Пристига в Ню Йорк през 1943 година и се свързва с местните банди. Основните му занимания през този период са търговия с наркотици, хазарт, рекет, обири и сутеньорство.

През 1943 година неговото душевно и психично здраве го прави непригоден за военна служба. През 1945 година се завръща в Бостън и започва да обира богати бели семейства. Заловен е и е осъден на 10 години затвор. Излежава присъдата си в затвора в Масачузетс. По време на престоя си в затвора той започва да чете много, свързва се с тъмнокожи мюсюлмани, отказва цигарите и колкото и да е парадоксално заявява "Никога не съм се чувствал по-свободен през живота си". Освободен е от затвора през 1952 за добро държание.
Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс, 26 март 1964 година

След излизането си от затвора се прекръства от Малкълм Литъл на Малкълм Екс (на английски екс означава бивш) за да означи според неговите думи, че е бивш роб. През 1953 година ФБР му отваря досие след като той заявява, че е комунист. Неговата популярност постепенно нараства. Той не винаги се съгласява с инициативите и методите на Мартин Лутър Кинг. Така например осъжда похода във Вашингтон през 1963. Той популяризира Исляма сред чернокожите и вдъхновява Касиус Клей да приеме Исляма и да приеме името Мохамед Али през 1964 година.

През 1958 година той се жени за Бети Екс. Двамата имат 6 дъщери, като близначките Малак и Малика се раждат през 1965 година след смъртта на баща си. Той посещава Африка през 1959 и два пъти през 1964 година. През 1960 година се среща с Фидел Кастро в Ню Йорк, който е много впечатлен от чернокожия лидер.

Малкълм започва да получава смъртни заплахи. На 21 февруари 1965 докато произнася реч в зала в Манхатън е застрелян от 3-ма души от аудиторията, които успяват да го прострелят 16 пъти.

Неговият образ е пресъздаден в няколко филма, като може би най-запомнящ е "Малкълм Екс" (Malcolm X), автобиографичен с Дензъл Уошингтън в главната роля. Има улици и училища, кръстени на негово име.

из: Уикипедия

Селям Алейкум

Селям Алейкум! Посвещавам този блог на всички онези, които Аллах е благословил с напътствието си. На онези мои братя и сестри, които са предпочели да послушат сърцето си и да приемат за своя религия и път в живота Исляма.


"Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават."
269 СУРА АЛ-БАКАРА