Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.
- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.
Учителят попитал:
- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?
Човекът казал:
- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.
Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как мо¬жеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозо¬та, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.
Та човекът казал:
- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?
Учителят извикал всички свои ученици и казал:
- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.
И казал точно това, което казва Лао Дзъ. На своите ученици той казал:
- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.
И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:
- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.
Та той ме попита:
- Кажи ми сега в какво се състои проблемът?
Но аз му казах:
- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!
Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си?
Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар