Някога в далечното минало огнепоклонник решил да направи сватба на сина си. За празненството били заклани доста животни. Миризмата на месо се разнесла из целия квартал. В съседната къща живеела мюсюлманка-вдовица заедно с четири сирака. Всички в продължение на дни умирали от глад. Горката жена почукала на вратата и поискала „огън”. Обаче целта и била друга. Била отишла с надеждата, че „може да дадат нещо за ядене”. Човекът въпреки, че разбрал намерението и, не дал нищо. Жената отново отишла да иска „огън”, но отново се върнала с празни ръце. Същото станало и при третото посещение.. Незнайно как, но последния път огнепоклонника се трогнал от вдовицата. За да разбере положението слязъл в мазето и залепил ухо на стената. Слуша едно от сирачетата моли майка си:
-Мамо, моля те иди още веднъж!.. Може пък този път да дадат нещо.. Жената през сълзи отвръща:
-Миличко, три пъти ходих.. Вече ме е срам.. Човекът чува всичко това. Сърцето му трепва. Приготвя една голяма софра и я изпраща в дома на вдовицата. Отново слиза в мазето и пак слуша. Най-малкото сираче прави дуа:
-Я Рабби, той ни уважи.. уважи го и Ти! Дари го с иман! В последствие се чуват гласове:
-Амииин! В този момент сърцето на огнепоклонника се обръща, изрича
шахада и става един от правоверните.
http://selqm-jeni.hit.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар