Нух (мир нему) / Ной /

http://www.islamforbulgaria.com

Времето между Адам (a.с.) и Нух (а.с.) и как е запoчнало идолопоклонничеството

Абу Умама (р.) предава: „Един мъж каза: „О пратенико на Аллах, Адам пророк ли беше?“ Той отговори: „Да, на него му беше говорено.“ Мъжът попита: „Колко (години) са минали между него и Нух?“ Той отговори: „Десет века (араб. qurun)¹.““²

Табари предава следното сахих предание в историческия си труд и тафсир:

„Абу Дауд предава от Хумам от Кутада от Икрима, че Ибн Аббас (р.) е казал: „Между Адам и Нух, мир над тях, има десет века (араб. qurun), през които се е живяло по законите на Аллах. След това хората се разединили и Аллах изпратил пророци като посланици на доброто и като предупредители...““³

Както в хадиса от пророка (с.a.с.) така и в изказването на Ибн Аббас (р.) се говори за „qurun“ (мн.ч. на „qarn“). По принцип думата „qarn“означава „век“. Може да означава обаче и „поколения от хора“, както в следните изказвания на Аллах:

„И колко поколения погубихме след Нух!.“ [17:17]

и

„И създадохме след тях друго поколение.“ [23:31]

И както и в изказването на пратеника на Аллах (с.а.с.):

خَيْرُ أُمَّتِي الْقَرْنُ الَّذِينَ بُعِثْتُ فِيهِمْ ثُمَّ الَّذِينَ يَلُونَهُمْ

„Най-доброто от нашата общност е поколението (араб. qarn), в което аз бях изпратен, и после това, което идва след него.“⁴


След горе посочените добри поколения или векове се случили неща, които накарали хората да се молят на идоли. Ибн Аббас (р.) обяснява причината за началото на идолопоклонничеството в обяснението на аята от Корана:

„И казваха: „Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!““ [71:23]

Бухари предава, че Ибн Аббас (р.) е казал следното за този аят от Корана:

„На идолите, на които се молел народа на Нух, по-късно се молели арабите (преди Исляма)... Тези имена (Уад, Суаа‘, и т.н.) били имена на добри мъже от народа на Нух. Когато умрели, шейтанът (дяволът) внушил на народа им, да сложат статуи на местата, където те обичали да седят и да ги нарекат с техните имена. И хората го направили (това, което им внушил шейтанът). Тези хора обаче още не се молели на статуите. Чак, когато те починали и друго поколение дошло, което вече не знаело защо статуите са там, чак тогава на статуите са им се кланяли като на идоли.“⁵

В Ал-`Аскалани се пояснява по следния начин изречението „Тези хора още не се молели на статуите. Чак, когато те починали и друго поколение дошло, което не знаело вече, защо статуите са там, чак тогава са им се кланяли като на идоли.“:

„...За пръв път в историята на човечеството хората са се молели на идоли по времето на Нух (а.с.).“

Бухари и Муслим предават, че Умм Салама и Умм Хабиба разказвали на пратеника на Аллах (с.а.с.) за една църква, която са видели в Абесиния и чието име било „Мария“. Те му разказали за красотата на църквата и за иконите в нея. След това той (с.а.с.) казал: „При тези хора е така, че когато умирал един добър мъж от техните, върху гроба му се правил параклис. След това слагали такива картини там. Това са най-лошите създания пред Аллах в съдния ден.“⁶

Поука

- За да бъде правилна една постъпка пред Аллах, тя трябва да отговаря на две условия:

1. Трябва да бъде направена искрено за Аллах, т.е. човек трябва да има добро намерение (араб. „ния“);

2. Трябва да е в рамките на Шарията, т.е. да е позволена.

- Правилният начин на действие пред Аллах е от особено важно значение, когато сме пример за другите. Иначе носим част от греха на тези, които ни подражават и правят нещо лошо, което ние правим. Пратеникът на Аллах (с.a.с.) е казал:

لَا تُقْتَلُ نَفْسٌ ظُلْمًا إِلَّا كَانَ عَلَى ابْنِ آدَمَ الْأَوَّلِ كِفْلٌ مِنْ دَمِهَا وَذَلِكَ لِأَنَّهُ أَوَّلُ مَنْ سَنَّ الْقَتْلَ

„Винаги, когато един човек бъде убит несправедливо, първият син на Адам (т.е. Каин) носи част от греха за пролятата кръв, понеже той е бил първият, който е въвел (несправедливото) убиване.“⁷

- Особено в днешно време може да се види, че някои мюсюлмански групи се концентрират върху една определена задача на Исляма, като например политика, възпитанието и др. Привържениците на тези групи обаче често остават с представата, че Ислямът  се състои само от тази задача. И така често се получават големи различия с групи, които са се специализирали върху други задачи. Затова е важно винаги да обръщаме внимание, как другите приемат това, което правим. Ако човек например се е специализирал върху поканата на немюсюлманите към Исляма, то той трябва да поясни, че други изпълняват също толкова важни задължения като например работата за богоугоден политически ред в мюсюлманските държави или пък защитатаването на собствената страна и религия чрез военен джихад, като например в момента в Палестина и Чечня.

Как Нух (a.с.) е призовавал народа си към Аллах

Когато по земята се разпространявали злото и идолопоклонничеството, Аллах изпратил своя раб и пратеник Нух (а.с.), който приканвал към това да се служи само на Аллах - Единствения, и който призовавал хората да не се молят на никого освен на Аллах. Както и останалите пратеници и пророци на Аллах, той призовавал хората кам чистия монотеизъм.

Аллах казва:

„И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!“ Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!“ [16:36]

и

„И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!“ [43:45]


И така Аллах казва за пратеника Нух (а.с.):

„Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: „О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.““ [7:59]

Аллах споменава, че Нух (а.с.) е призовавал народа си по всякакъв начин:

„Рече: „Господи мой, зовях народа си нощем и денем, но зовът ми само увеличи тяхното бягство. И всякога, щом ги зовях, за да ги опростиш, запушваха с пръсти ушите си и се загръщаха в дрехите си, и упорстваха, и все повече се възгордяваха. После ги зовях открито, после им прогласявах явно и им шепнех тайно. И казвах: „Молете вашия Господ за опрощение - Той е многоопрощаващ, за да ви праща обилен дъжд от небето, и да ви подкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки. Какво ви е, защо не зачитате величието на Аллах? Сътвори ви Той на етапи. Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник. И ви създаде [от пръст] от земята да израснете. После ще ви върне в нея и отново ще ви извади [в Съдния ден]. Аллах стори за вас от земята постеля, за да ходите там по широки пътища.“““ [71:5-20]

Иглежда така сякаш големците от народа му мислели, че са прекалено изискани, за да бъдат със слабите в една общност и че са обещали на Нух да се срещнат с него, ако изгони слабите от обкръжението си. Нух (а.с.) обаче отхвърлил това предложение:

„Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: „Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че сред нас те следват само най-презрените, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.“ Рече: „О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щом й се противите? О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина те ще срещнат своя Господ. Ала виждам, че сте хора невежи. О, народе мой, кой ще ме защити от [наказанието на] Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?““ [11:27-30]

Той ги приканвал с милосърдие и им казвал, че той лично не иска нищо от тях:

„О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах…“ [11:29]

Нух (а.с.) им предал цялото послание. Той ги предупредил също и за Даджал⁸:

Бухари и Муслим предават, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

أَلَا أُحَدِّثُكُمْ حَدِيثًا عَنْ الدَّجَّالِ مَا حَدَّثَ بِهِ نَبِيٌّ قَوْمَهُ إِنَّهُ أَعْوَرُ وَإِنَّهُ يَجِيءُ مَعَهُ بِمِثَالِ الْجَنَّةِ وَالنَّارِ فَالَّتِي يَقُولُ إِنَّهَا الْجَنَّةُ هِيَ النَّارُ وَإِنِّي أُنْذِرُكُمْ كَمَا أَنْذَرَ بِهِ نُوحٌ قَوْمَهُ

„Да ви разкажа ли нещо за Даджал, което никой пророк до сега не е раказвал на народа си? Той е едноок и ще пристигне с две неща, които ще изглеждат като Рая и Огъня. Това, за което казва, че е Рая, всъщност е Ада. Предупреждавам ви за него, както и Нух предупреди народа си за него.“⁹

Нух (а.с.) канил почти хиляда години наред народа си към Аллах:

„И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.“ [29:14]

Но това не помогнало при повечето от тях:

„Рече Нух: „Господи мой, те ми се възпротивиха и последваха онези, чиито имоти и деца само увеличиха тяхната загуба. И лукавстваха те с огромно лукавство. И казваха: „Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!“ И вече заблудиха те мнозина. И надбавяй на угнетителите само заблуда!“ [71:22-24]


Те дори и в отвъдното ще отрекат – ще отрекат дори това, че при тях е идвал пратеник:

Бухари предава, че Абу Саид Ал-Кудри е казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

يُجَاءُ بِنُوحٍ يَوْمَ الْقِيَامَةِ فَيُقَالُ لَهُ هَلْ بَلَّغْتَ فَيَقُولُ نَعَمْ يَا رَبِّ فَتُسْأَلُ أُمَّتُهُ هَلْ بَلَّغَكُمْ فَيَقُولُونَ مَا جَاءَنَا مِنْ نَذِيرٍ فَيَقُولُ مَنْ شُهُودُكَ فَيَقُولُ مُحَمَّدٌ وَأُمَّتُهُ فَيُجَاءُ بِكُمْ فَتَشْهَدُونَ ثُمَّ قَرَأَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: { وَكَذَلِكَ جَعَلْنَاكُمْ أُمَّةً وَسَطًا } قَالَ عَدْلًا { لِتَكُونُوا شُهَدَاءَ عَلَى النَّاسِ وَيَكُونَ الرَّسُولُ عَلَيْكُمْ شَهِيدًا }

„Нух и народът му ще дойдат (в деня на Страшния съд), и тогава Аллах ще каже на  Нух: „Предаде ли посланието?“ Той ще отговори: „Да, Господарю мой.“ Тогава ще попита народа му: „Предаде ли ви той посланието?“ Те ще кажат: „Не, при нас не е идвал никакъв пророк.“ После Той ще каже на Нух: „Кой ти е свидетел?“ Нух ще отговори: „Мухаммед и неговата общност.“ След това ние ще засвидетелстваме, че той е предал посланието.“ И това е значението на изказването на Аллах: „И така ви сторихме общност по средата - за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.“ [2:143]“¹⁰

Поука

- Религията от самото начало не се е променила в същността си – това е ясно, защото истината си остава. Всички Божии пратеници приканвали хората към това,

1. да служат само на Бог;

2. да приемат факта, че има друг свят - Ад и Рай;

3. да бъдат покорни пред Бог и да извършват добрини.

Само някои повели са се променили отчасти, тъй като ситуацията на хората се е променила. Например в началото е било необходимо Адам да жени децата си, защото не е имало други хора. По-късно Аллах забранил братя и сестри да се женят.

Пророкът (с.а.с.) е казал: „Учените са наследниците на пророците.“¹¹ И така следсмъртта на последния пророк Мухаммед (с.a.с.) е задача на учените да продължат да приканват хората към правия път. Всеки един мюсюлманин¹² също е длъжен да се включи в тази задача. Пророкът (с.a.с.) е казал: „Предавайте информация от мен, дори и да е само един аят от Корана...“ Понеже така посланието на Аллах, по времето на Мухаммед и след смъртта му, ще достигне до всички хора, Аллах е повелил на мюсюлманската общност това:

„И нека сред вас има общност, която зове към доброто и повелява правилното, и забранява неправдите! Тези са сполучилите.“ [3:104]

Поканата към Исляма е за Аллах най-доброто дело на мюсюлманина:

„И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: „Аз съм отдаден!““ [41:33]

- За един Да`и<sup>13</sup> не е мярка за успех, дали хората следват неговата покана. Един Да`и е изпълнил задължението си, щом предаде посланието съвестно. Нух (a.с.) е бил един от Ули-л-´азм¹⁴, един от петте най-големи пратеници на Аллах. Въпреки това само една малка част хора последвали посланието му. Някои пророци били последвани дори само от един, двама души или от никого:



Ибн Аббас (р.a.) предава, че пратеникът на Аллах (с.a.с.) е казал:

„Бяха ми показани народите: видях пророците, как имат много малка група от последователи, двама последователи, един или нито един...“¹⁵

Абу Бакр (р.а.), чиято позиция пред Аллах е под тази на пророците, е бил много успешен в дауата (поканата към Исляма). Усман ибн Афан, Абдуррахман Ибн Ауф, Талха Ибн Убаидуллах, Саад Ибн Абу Уакас и Зубейр Ибн Ал 'Ауам последвали поканата на Абу Бакр към Исляма. Всички те били от тези сподвижници на пророка, за които пророкът (с.а.с.) е казал, че ще бъдат в рая.

Най-вече бедните и обикновените хора следват пророците. Бухари предава: „Когато византийският император Хераклиос чул, че Абу Суфиан дошъл от Мекка, искал да чуе новините за пророка (с.a.с.). Хераклиос попитал: „Аристократите ли го следват или слабите?“ Абу Суфиан казал: „Повече слабите.“ Тогава Хераклиос казал: „Това са привържениците на пратениците (на Бог).“¹⁶ Причината за това е, че те нямат пречки, да приемат Исляма (като например служби или постове в обществото, които ги застрашават да приемат Исляма).

- Трябва да каним към Бог чрез мъдрост. Аллах казва:

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.“ [16:125]

- Милосърдието към хората е характерна черта за един да`и.

При дауата - поканата към Аллах - би трябвало да се използват всички възможности и средства. Така Нух (а.с.) се опитвал да приканва народа си към Аллах по всевъзможен начин - ден и нощ.

- Някой, който кани хората към Исляма, не трябва да изисква нищо лично за себе си от тях – като например да очаква да му се правят подаръци. По-скоро трябва да дели това, което има с тях.

Един да`и трябва да е издръжлив и да не се отказва лесно.

Народът на Нух (а.с.) го предизвиква да им донесе наказанието на Аллах.

Аллах казва:

„Казаха: „О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!“ Каза: „Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие сте безсилни. И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да ви посъветвам, ако Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.““ [11:34]

Наказанието на народа му и потопа

След като Нух (a.с.) приканвал почти хиляда години към Исляма и поколение след поколение не следвали поканата му¹⁷ и предавали на потомците си също да не следват поканата на Нух (а.с.), Аллах му разкрил, че никой друг няма да последва посланието му, освен тези, които вече са го направили:

„И бе разкрито на Нух: „Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!““ [11:36]

Тогава Нух направил следната молитва срещу тези от народа му, които отхвърлили истината, защото се страхувал, че те биха могли да отклонят от правия път и малкото мюсюлмани:

„И рече Нух: „Господи мой, не оставяй по земята нито един неверник! Оставиш ли ги, те ще заблудят Твоите раби и ще родят само нечестивци, неблагодарници.““ [71:26-27]

Аллах му повели да построи кораба (ковчега), за да бъдат спасени той и другите мюсюлмани от наказанието Му:

„И направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени.“ [11:37]

Нух (а.с.) построил кораба под закрилата на Аллах. Народът му се присмивал за безсмисленото строене и за съобщението, че ще се издавят:

„И правеше той Кораба, и всякога, щом край него минаваха знатни от неговия народ, подиграваха го.“ [11:38]

Нух (а.с.) им казал:

„Рече: „Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате. И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и ще го сполети постоянно мъчение.““ [11:28-39]

Накрая дошъл часът на унищожението им:

„Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: „Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.“ А вярваха заедно с него само малцина. И рече: „Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.““ [11:40-41]

В сура [54:11-14] Аллах казва:

„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. А него понесохме върху [Кораба от] дъски и гвоздеи, плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан.

Нух (a.с.) и синът му, който се удавил

Аллах казва в Сура Худ:

„И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: „Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!“ Рече [синът]: „Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.“ Рече: „Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.“ И ги разделиха вълните, и бе от удавените. И бе речено: „О, земя, погълни своята вода!“ и „О, небе, престани!“ И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Ковчегът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И бе речено: „Гибел за хората-угнетители!“ И позова Нух своя Господ, и рече: „Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.“ Рече [Аллах]: „О, Нух, той [вече] не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.“ Рече: „Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.“ Речено бе: „О, Нух, слез [от Кораба] с мир от Нас и с благослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общности ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас. Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите.““ [11:42-49]

Ибн Катир казва, че удавилият се син е Йам, братът на Сем, Хам и Яфид. Той бил неверник и правел лоши неща. Според Ибн Катир се казва обаче също така, че той се казвал Кенан.

Поука

- Никой няма полза от това, че е дете на порядъчен човек, ако сам не е порядъчен.

- Този син на Нух е бил Кафир (неверник), който не е последвал баща си по пътя на Исляма, и така бил унищожен заедно с неверниците. Когато дойде часът на смъртта, връзката между роднините се разделя, ако единият роднина е бил мюсюлманин, а другият не.

- Забранено е да се молим на Аллах да прости на някой немюсюлманин, ако този вече е починал като немюсюлманин – дари това да е много близък роднина. На пророкът (с.a.с.) също било забранено да се моли за чичо си Абу Талиб, след като този бил починал като идолопоклонник. Абу Талиб помагал на пророка (с.а.с.), но той самият не станал мюсюлманин.

- Когато един мюсюлманин се е старал да възпита детето си добре и детето въпреки това стане лош човек, този мюсюлманин не е отговорен за това. Нух (а.с.) се оптивал да възпита сина си като добър мюсюлманин, но това не станало. Също както при поканата, така и при възпитанието човек е отговорен за това да изпълни задачата си толкова добре, колкото е възможно. За резултата човек не е отговорен. При поканата е задължение да се предаде посланието на Аллах, а дали другите ще го приемат си е тяхна работа. Същото е и при възпитанието. Човек трябва да се старае и да вземе мерки да възпита детето си в набожност, но не носи отговорност за това, ако детето въпреки това е непокорно. Така било в случая на Нух (а.с.) и преди това в случая на Адам (а.с.) със сина му Каин, който бил първият убиец.

Всичи хора след това произхождат от Нух (а.с.)

След потопа останали само Нух, членове на семейството му и други вярващи. Другите вярващи обаче нямали потомци. Затова всички хора след това спадат към потомците на Нух (а.с.), както Аллах казва:

„И сторихме неговите потомци да просъществуват.“ [37:77]

Характера на Нух (а.с.)

Аллах казва:

„О, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух! Той бе признателен раб.“ [17:3]

Ибн Катир казва: „Предава се, че той благодарил на Аллах за яденето, за пиенето, за дрехите и за всичко.“¹⁸

Ибн Катир казва: „Ясно е, че „винаги признателен“ е някой, който изпълнява всички богослужения – тези, които се изпълняват чрез сърцето (като нпр. искренността към Аллах), тези, които се изричат с езика (като нпр. възхвалата на Аллах) и тези, които се извършват физически - чрез тялото.“

Заветът на Нух към сина му

Абдуллах ибн Амр (р.) предава в един дълъг хадис следното изказване на пратеника на Аллах (с.a.с.):

„Когато пророкът Нух лежал на смъртния си одър, дал на сина си следния завет: „Давам ти един завет: Приканвам те да правиш две неща и ти забранявам две:

Приканвам те към „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“, защото, ако бъдат сложени седемте небеса и седемте земи в една везна и „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“ в другата, то „Няма друг Бог освен Аллах (араб. ла иллаха иллаллах)“ ще натежи повече…

…

(и освен това те приканвам да казваш) „Хвала на Аллах и да бъде възхваляван (араб. субханаллахи уа бихамдихи)“, защото това е молитвата на всяко нещо и чрез това се прехранват създанията. И ти забранявам идолопоклонничеството и високомерието (араб. кибр).““¹⁹



Бележки на автора:

1. „qurun“ може да означава и „поколения от хора“, както се обяснява в текста.

2. Един Сахих-хадис, предаден от Ибн Хиббан.

3. Това предание е сахих по условия, които Бухари поставя за едно сахих-предание.

4. Този хадис е предаден от Бухари (2652, 3651) и Муслим (2534). Горното съдържание е това от Муслим (2534).

5. Предадено от Бухари (4920).

6. Предадено от Бухари (427/1, 434, 1341, 3878/7) и Муслим (528) от Аиша (р.). От [Ибн Катир], № 89.

7. Предадено от Бухари (3335), Муслим, Ахмад и др.

8. Даджал е дин от най-големите знаци за наближаването на съдния ден. Той ще твърди, че е Бог. Исус - синът на Мария - ще дойде отново на земята и ще го убие.

9. Бухари (3338/6) и Муслим (2936/4).

10. Предадено от Бухари (4487, 7349) и др.

11. Пророкът (с.a.с.) е казал:

مَنْ سَلَكَ طَرِيقًا يَلْتَمِسُ فِيهِ عِلْمًا سَهَّلَ اللَّهُ لَهُ طَرِيقًا إِلَى الْجَنَّةِ وَإِنَّ الْمَلَائِكَةَ لَتَضَعُ أَجْنِحَتَهَا رِضًا لِطَالِبِ الْعِلْمِ وَإِنَّ طَالِبَ الْعِلْمِ يَسْتَغْفِرُ لَهُ مَنْ فِي السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ حَتَّى الْحِيتَانِ فِي الْمَاءِ وَإِنَّ فَضْلَ الْعَالِمِ عَلَى الْعَابِدِ كَفَضْلِ الْقَمَرِ عَلَى سَائِرِ الْكَوَاكِبِ إِنَّ الْعُلَمَاءَ هُمْ وَرَثَةُ الْأَنْبِيَاءِ إِنَّ الْأَنْبِيَاءَ لَمْ يُوَرِّثُوا دِينَارًا وَلَا دِرْهَمًا إِنَّمَا وَرَّثُوا الْعِلْمَ فَمَنْ أَخَذَهُ أَخَذَ بِحَظٍّ وَافِرٍ

„Който тръгне по път, по който да придобие знания, на него Бог ще му улесни пътя към рая. И ангелите полагат от задоволство крилата си над един ученик. И да бъде простено на ученика се молят тези, които са в небето и на земята, дори и рибите във водата. Предимството на един учен пред онзи, който прави много богослужения (като молитви, четене на Корана и т.н.) (араб. ‘абид), е като предимството на луната в една нощ с пълнолуние пред другите планети. Учените са наследниците на пророците. И учените не са оставили като наследство пари (дословно: нито динар нито дирхам), а са оставили знание (араб. ‘илм)...“ Това предава Ибн Маджа (223). Албани казва, че хадисът е здрав (сахих).

12. Муслим (б.ез. мюсюлчанин) е арабската дума за някой, който е отдаден на Бог. В Корана Аллах цитира апостолите на Исус „... и свидетелствай, че сме отдадени! (араб. муслимун).“ [3:52] Всички пророци и техните привърженици са били в този смисъл мюсюлмани.

13. Някой, който приканва хората да станат мюсюлмани.

14. Към тях спадат Ной (a.с.), Авраам (a.с.), Моисей (a.с.), Исус (a.с.) и Мухаммед (с.a.с.).

15. Предадено от Бухари и Муслим.

16. От един дълъг хадис, предаден от Бухари.

17. ”... и ще родят само нечестивци, неблагодарници“ [71:27]

18. Едно сахих-предание, което стига до Салман ал-Фариси (р.a.). От [Ибн Катир], 105.

19. Едно сахих-предание, предадено от Байхаки, Хаким. От [Ибн Катир], 110.