Една трогателна история за едно момче което разплака всички в джамията.
Всеки петък следобед, един имам и 11- годишния му син излизали в техния град и раздавали книги и брошурки за исляма.Един петък валяло проливен дъжд,и било много студено навън когато трябвало да излизат да раздават книгите.Момчето се облякло в своите най-топли и сухи дрехи и казал на баща си, аз съм готов! За какво?Попитал бащата. Време е да вървим да разпространяваме.Имама му казал че днес няма да ходят защото времето било лошо.Момчето останало изненадано и помолило баща си само той да отиде.Той се поколебал за миг, но му разрешил и го предупредил да бъде внимателен.Момчето тръгнало по улиците на града,и след два часа пеша в дъжда, то накиснало до кости,но му останала само една книга. Той се спрял на един ъгъл и се огледал за някой на който да я даде ,но улиците били безлюдни,тогава се насочил към първия дом, който видял и започнал да звъни на звънеца, но никой не отговорил,и той звънял отново и отново, но пак никой не отговарял.Накрая се обърнал да си тръгне, но нещо го спряло,и този път почукал по силно с юмрук,тогава на вратата се показала много тъжна възрастна дама. Тя тихо попитала: "Какво мога да направя за теб, синко?" Момчето казало: "Госпожо съжалявам,че ви безпокоя,но просто искам да ви кажа, че Бог наистина ви обича и се грижи за вас, и ви оставям тази книжка,в която ще откриете истинската цел на сътворяването ни,всичко за Бог,и как да се постигне неговото задоволство.Следващия петък след молитвата,Имама попитал дали някой има въпроси или иска да каже нищо? Тихо на задния ред сред дамите, се чул гласът на възрастна дама."Никой тук не ме познава,и никога не съм била тук преди. Съпругът ми почина преди няколко години, оставяйки ме напълно сама на този свят без никаква надежда ... Миналия петък в този студен и дъждовен ден отчаянието ми бе пълно и реших да се самоубия.Взех едно въже и един стол и се качих на стълбището в таванско помещение на дома ми ... Закрепих въжето здраво към ребрата на покрива изправих се на стола и намотах другия край на въжето около врата ми. Стоях на този стол толкова самотна и с разбито сърце и тъкмо да скоча, когато изведнъж се звънна на звънеца ми на долния етаж което ме стресна. Помислих си, ще изчакам една минута, и който и да е това ще си тръгне.Чаках и чаках, но звъненето ставаше по-силно и по-настойчиво, и после започна да се чука по вратата силно.Отново си помислих: "Кой на може да бъде това? Никой никога не ми е звънял или идвал да ме види. " Разхлабих въжето от врата ми и отидох до входната врата, през цялото време звъненето ставаше по-силно и по-силно.Когато отворих вратата и погледнах, не можах да повярвам на очите си, защото видях най-лъчезарното и ангелско малко момче, което бях виждал в живота си. Усмивката му, никога не бих могла да ви го опиша! Думите, които дойдоха от устата му, накараха сърцето ми, което отдавна беше мъртво,да трепне за нов живот.Тогава той ми даде тази книга,” Пътят към рая” която в момента е в ръката ми.После той като малък ангел изчезна обратно в студа и дъжда, затворих вратата и започнах бавно да чета всяка дума от тази книга.След като я прочетох отидох до таванско помещение да си взема въжето и стола, защото нямаше да имам повече нужда от тях. Виждате ли? Сега съм щастлива че намерих истината. Тъй като вашия адрес беше на гърба на тази книга, аз дойдох тук лично да кажа, благодаря на този малък ангел на Бог, който ме посети в най-подходящия момент и по този начин, спаси душата ми от цяла вечност в ада.” В този момент вече не бяха останали сухи очи в джамията. Не позволявайте този разказ да се загуби,споделете го с вашите приятели.
Всеки петък следобед, един имам и 11- годишния му син излизали в техния град и раздавали книги и брошурки за исляма.Един петък валяло проливен дъжд,и било много студено навън когато трябвало да излизат да раздават книгите.Момчето се облякло в своите най-топли и сухи дрехи и казал на баща си, аз съм готов! За какво?Попитал бащата. Време е да вървим да разпространяваме.Имама му казал че днес няма да ходят защото времето било лошо.Момчето останало изненадано и помолило баща си само той да отиде.Той се поколебал за миг, но му разрешил и го предупредил да бъде внимателен.Момчето тръгнало по улиците на града,и след два часа пеша в дъжда, то накиснало до кости,но му останала само една книга. Той се спрял на един ъгъл и се огледал за някой на който да я даде ,но улиците били безлюдни,тогава се насочил към първия дом, който видял и започнал да звъни на звънеца, но никой не отговорил,и той звънял отново и отново, но пак никой не отговарял.Накрая се обърнал да си тръгне, но нещо го спряло,и този път почукал по силно с юмрук,тогава на вратата се показала много тъжна възрастна дама. Тя тихо попитала: "Какво мога да направя за теб, синко?" Момчето казало: "Госпожо съжалявам,че ви безпокоя,но просто искам да ви кажа, че Бог наистина ви обича и се грижи за вас, и ви оставям тази книжка,в която ще откриете истинската цел на сътворяването ни,всичко за Бог,и как да се постигне неговото задоволство.Следващия петък след молитвата,Имама попитал дали някой има въпроси или иска да каже нищо? Тихо на задния ред сред дамите, се чул гласът на възрастна дама."Никой тук не ме познава,и никога не съм била тук преди. Съпругът ми почина преди няколко години, оставяйки ме напълно сама на този свят без никаква надежда ... Миналия петък в този студен и дъждовен ден отчаянието ми бе пълно и реших да се самоубия.Взех едно въже и един стол и се качих на стълбището в таванско помещение на дома ми ... Закрепих въжето здраво към ребрата на покрива изправих се на стола и намотах другия край на въжето около врата ми. Стоях на този стол толкова самотна и с разбито сърце и тъкмо да скоча, когато изведнъж се звънна на звънеца ми на долния етаж което ме стресна. Помислих си, ще изчакам една минута, и който и да е това ще си тръгне.Чаках и чаках, но звъненето ставаше по-силно и по-настойчиво, и после започна да се чука по вратата силно.Отново си помислих: "Кой на може да бъде това? Никой никога не ми е звънял или идвал да ме види. " Разхлабих въжето от врата ми и отидох до входната врата, през цялото време звъненето ставаше по-силно и по-силно.Когато отворих вратата и погледнах, не можах да повярвам на очите си, защото видях най-лъчезарното и ангелско малко момче, което бях виждал в живота си. Усмивката му, никога не бих могла да ви го опиша! Думите, които дойдоха от устата му, накараха сърцето ми, което отдавна беше мъртво,да трепне за нов живот.Тогава той ми даде тази книга,” Пътят към рая” която в момента е в ръката ми.После той като малък ангел изчезна обратно в студа и дъжда, затворих вратата и започнах бавно да чета всяка дума от тази книга.След като я прочетох отидох до таванско помещение да си взема въжето и стола, защото нямаше да имам повече нужда от тях. Виждате ли? Сега съм щастлива че намерих истината. Тъй като вашия адрес беше на гърба на тази книга, аз дойдох тук лично да кажа, благодаря на този малък ангел на Бог, който ме посети в най-подходящия момент и по този начин, спаси душата ми от цяла вечност в ада.” В този момент вече не бяха останали сухи очи в джамията. Не позволявайте този разказ да се загуби,споделете го с вашите приятели.
http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/312641952103576
Няма коментари:
Публикуване на коментар